История на Бафомета


Произходът на името Бафомет не е ясен. Изглежда, че то е съчетание от две гръцки думи "βαφη" и "μητȢς" (бафе метиус), означаващи "поемане на знание". Други автори твърдят, че то е изопачение на "Мохамет" (Мохамед), но първата дефиниция изглежда по-точна. Бафомет води началото си от "Козела от Мендес". Бафомет е бил и един от псевдонимите на Алистър Кроули. Бафомет е наричан още "Козела на Мендес" и "Черния Козел".

Козелът също е свързан с плодородието и е символ на Магнум Опус в алхимията, когато енергията на кундалини се увеличава. Духовната алхимия идва от Древен Египет и представлява трансформация на човешката душа в божественото и представлява завършека на работата на нашия Бог-Създател Сатана.

Най-известният исторически разказ за Бафомет започва от рицарите Тамплиери. По времето на тамплиерите се е смятало, че Бафомет е идол, представен от човешки череп, препарирана човешка глава или метална или дървена глава с къдрава черна коса, или, понякога и от черна котка. Твърди се, че идолът е бил почитан от рицарите Тамплиери в залеза на ордена им като източник на плодородие и богатство. Орденът на рицарите тамплиери, известен още като "бедните рицари на Христос", е основан през 1118 г. от Юг Дьо Пайен от Шампан, Франция. ¹

Орденът започва с девет или единадесет мъже, които са изпратени в Светите земи, за да копаят под "Храма на Соломон" за няколко богати европейски семейства, които имат претенции към определени артефакти, заровени там преди разрушаването му през 70-та г. от н.е. Орденът полага клетва за аскетизъм, безбрачие, вярност към Католическата църква и бедност. Забранено им е било да притежават каквато и да е лична собственост. Всяко богатство, натрупано от ордена, трябвало да се споделя. При разкопките под храма рицарите откриват злато и древни реликви, а също и много свитъци.

Скоро след това в цяла Европа изникват великолепни сгради и катедрали. Повечето от Гоетическите/Готическите Демони са известни с експертизата си в архитектурата и има легенди, които гласят, че много от мостовете и сградите в Европа са построени от Сатана и неговите Демони. ²

Истинското значение на "Храма на Соломон" е ХРАМЪТ НА СЛЪНЦЕТО. "Сол", "Ом" и "Он" са думи за Слънцето. "Сол" е латинската дума за Слънцето, която е близка до английската дума за душа “soul”. "Ом" е название, дадено от индусите на Духовното Слънце, а "Он" е египетска дума за Слънце. Както при измисления назарянин и почти всичко в юдейската/християнската Библия, символиката на Храмът на Соломон е открадната и превърната в действителен персонаж. За повече информация:
Премахването и Оскверняването на Оригиналните Езически Религиозни Текстове - Древни Езически Религиозни Текстове: Заменени с Безсмислена Равинска Измама и Еврейски Словесен Бълвоч

В крайна сметка Тамплиерите са назначени да защитават Светите земи и да ги пазят от мюсюлманите по време на войните на кръстоносните походи. Орденът се разраства до хиляди и групи се организират в цяла Европа, но влиянието им остава най-концентрирано във Франция.

Печатът им изобразява двама мъже, яздещи един кон, тъй като в ранната история на ордена, рицарите са нямали необходимите средства да си позволят лични коне.
По време на пътуванията си до и от Светите земи в Близкия изток те се сблъскват с много различни народи. Възможно е да са научили за Козела на Мендес от записките на мюсюлманите, които са били запознати с историята на Древен Египет, именно откъдето произхожда Козелът.

Тамплиерите постепенно увеличават както броя, така и богатството си, достигайки своя зенит през 14 век. Приключването на кръстоносните войни не се отразява на ордена, тъй като те използват възможността да пътуват и да се занимават с търговия и парични заеми. По време на примирието те установили много изгодни търговски отношения с врага. Орденът натрупва огромно богатство и власт. В крайна сметка те стават жертва както на алчната Католическа църква, която знае за забранените им знания, така и на френския крал Филип IV, за когото се твърди, че имал големи дългове и дължал на ордена значителна сума.

*След задълбочени проучвания, стигнах до заключението, че истинската причина за преследването на Ордена на тамплиерите от Католическата църква са техните окултни познания и власт, които са получили при разкопките под Храма в Купола на Скалата. Както винаги, хората, разполагащи със сила и необходимите за използването ѝ знания, придобиват големи богатства.

Филип IV заговорничи с папа Климент V за унищожаването на ордена. На 13 октомври 1307 г. Филип IV заповядва ареста на Великия магистър Жак дьо Моле и 140 рицаря в парижкия храм. Следват още арести в цяла Франция.

Тамплиерите са подложени на масови изтезания. Католическата църква със своите инквизитори ги обвинява в дяволопоклоничество, богохулство, содомия и идолопоклонство. Срещите им се пазели в тайна и се разпространявали мистериозни слухове за странни ритуали за посвещаване, които допринасяли много за общественото подозрение към ордена. Подложени на мъчения, членовете на ордена признавали, че се отричат от назарянина, плюят, тъпчат и уринират върху разпятието, влизат в сношения с Демони, отдават се на "сексуални извращения" и се покланят на идола на Бафомет. Много от тамплиерите са изгорени на клада и убити от инквизицията, като най-известният от тях е Великият магистър Жак дьо Моле. След като бива хвърлен в затвора и измъчван в продължение на седем години, той е изгорен жив на клада.

Торинската плащаница е от кръвта и телесните течности на Жак дьо Моле, който е бил положен на меко легло от пера, за да се възстанови, преди да бъде подложен на още мъчения от католическите инквизитори. При внимателно оглед е очевидно, че предвид положението на тялото (горната част е показана вляво), няма как това да е Назарянина.

Плащеницата е проверена и от няколко различни учени, които доказват по безспорен начин, че предвид материала и съставките, предметът не е по-стар от XII век. Католическата църква, която е известна с лъжите си, продължава да мами хората и до днес.

Бих искала също така да добавя, че при преразглеждането на тази статия в светлината на нова информация, християнството изглежда се е проявило с Инквизицията. То далеч не е толкова старо, колкото твърдят - "две хиляди години". Историята бива пренаписвана и унищожавана и до ден днешен.

Много ярък пример за това е и случващото се в Ирак. Историята, на която ни учат в училище не е непременно истината. Древните реликви и архитектура говорят сами за себе си. Освен това, историята се пише от победителите. Запомнете, че във всяка ситуация има две гледни точки. Обикновено чуваме мнението само на едната страна и допустимите (подкрепящи я) клаузи.

Заедно с лъжата за "Торинската плащаница" (Назарянина е измислен и е откраднат от алхимичната концепция за медитации, дължаща произхода си на повече от 18 ЕЗИЧЕСКИ Божества, като Один, който увисва дърво, и Сет, който бил разпънат на кръст, Озирис, който умрял и възкръснал, и т.н.), Назарянина се опитва да се представи за много от ЕЗИЧЕСКИТЕ Богове, както е случая с изображенията на Аполон и стотици други, които сега са обозначени като него. Това не е по-различно от християнизирането на езическите празници, като например Истър на Астарот (Великден) или Юл (Коледа, която първоначално не е имала никакво отношение към измисления Назарянин). Християнските фундаменталисти изкореняват езическите традиции, заменяйки ги с лъжи, точно както разрушават езическите храмове за да издигнат църквите си на тяхно място.

Преди да бъде изгорен на кладата, Моле проклина папата и краля, предричайки смъртта им в рамките на една година. (И двамата наистина умират в обозначения период).

Бафометът еволюира през вековете. Най-известното изображение на Бафомет е рисунката на френския магьосник от 19 в. Елифас Леви, наречена "Бафометът на Мендес". Леви съчетава изображенията на картата "Дявол" от Таро и козела, почитан в град Мендес в Древен Египет. Не е ясно дали древноегипетските жени са имали сношение с козата по време на религиозните ритуали за плодородие, но католическата църква твърди това и най-вероятно оттам идва представата, че Дяволът е имал сношение със своите вещици.
Левийският Бафомет е много подобен на египетския Ахенатон (Ехнатон), който е едновременно мъж и жена (обърнете внимание на мъжките и женските черти на тялото и змийските черти на лицето, символизиращи змията кундалини), изобразяващ хермафродит, който е символ на сливането на мъжките и женските аспекти на душата, Ида и Пингала, и постигането на божественост. "Монотеизмът" е друга алегория, тъй като в много древни писания "боговете" са кодови думи за чакрите на душата и когато човек работи за постигане на божественото дело Магнум Опус, всички чакри се трансформират и обединяват в злато. Йога е клон на алхимията, а думата "йога" означава "обединение". Това е обединението на душата.
Известната рисунка на Бафомет от Леви изобразява мъжки/женски образ, представящ дуалистичната природа на живота. Женски гърди и фалос, едната ръка е мъжка, а другата - женска, едната ръка сочи нагоре, а другата - надолу, което представя херметичния принцип "както горе, така и долу".
Образът продължава да се развива през годините. Антон ЛаВей забелязва илюстрацията в книгата "A Pictorial History of Magic and the Supernatural" (Картинна история на магията и свръхестественото”) на Maurice Bessy © 1961 г., английско издание © 1964 г. Това е първото известно публикувано произведение, в което пентаграмът с глава на козел е заобиколен от два кръга и включва еврейските букви, на които се чете "Левиатан". Имената "Самаел" и "Лилит" също са включени в това изображение. "Левиатан", известен също като "Ктхулу", е име на змията кундалини

Антон ЛаВей премахва Самаел и Лилит и решава, че този символ най-добре представя Църквата на Сатана, превръщайки го в лого на Църквата през 1967 г. Заради еврейските букви и кръговете, които са силно обидни за Сатана и неговите Демони, ръководството на JoS ги премахва, заменяйки ги с клинопис, на който се чете "Сатана".

Знакът Козирог, символизиран от козела, представлява новото зимно слънце, прераждащо се отново с удължаването на дните. Козелът е едно от свещените животни на Сатаната. През 5 в. пр. н. е. Херодот съобщава, че жителите на Мендес в делтата на Нил почитали всички кози, особено мъжките. За гърците и римляните козата представлявала мъжественост. Козите са плодовити и са известни с похотливостта си. Град Мендес достигнал своя културен връх, когато се почитал богът-овен, когото по-късно гърците приравняват с Пан. Пан бил известен като "сатир". Отличителните черти на Сатирите са рога, крака с копита и кози бради. Символът на Пан бил фалосът и той бил призоваван за плодородие на стадата или за богат лов. Той пасял стадата и танцувал из горите, свирейки на изобретената от него панфлейта. Като похотлив водач на сатирите той преследвал нимфите.

Козелът (понякога се използвал овен) бил господар на плодородието и бил прославян като "копулатор в Анеп и осеменител в областта Мендес", където жените били благославяни с деца. По време на ритуалите жените танцували голи пред образа. Ордена на деветте ангела твърди, че има и друга гледна точка относно Бафомет. Преди 7000 години в една цивилизация, известна като Албион, имало различни ритуали, свързани с Тъмна Богиня, която била известна като "Бафомет".


Източници:
¹ The Second Messiah : Templars, the Turin Shroud, and the Great Secret of Freemasonry by Christopher Knight and Robert Lomas. Published Shaftesbury, Dorset ; Boston : Element, 1997.
² Witchcraft, Magic and Alchemy by Grillot de Givry 1931; translated into English 1971. Chapter XI: Involuntary Demoniacs
The Encyclopedia of Witches and Witchcraft by Rosemary Ellen Guiley © 1989 Entries on “Baphomet” pages 21-22 and “Knights Templar” pages 186-187
Cassel Dictionary of Witchcraft by David Pickering © 1996 Entries on “Baphomet” page 11, “Knights Templar” page 161
Secrets of Western Sex Magic by Frater U D ©2001 “The Ritual of the Goat of Mendes, page 192
At the Heart of Darkness, Witchcraft, Black Magic and Satanism Today by John Parker © 1993 page 202
Lucifer Rising by Gavin Baddeley © 1999 page 164 “The Sinister Dialectic”
Lammas, Celebrating the fruits of the Harvest by Anna Franklin and Paul Mason © 2001 Article on the Goat- page 166