О, при все целия си реализъм, виждам блестяща звезда. Тя сияе толкова мощно високо горе в небесата.

Боговете. Тези, които помагат на човечеството да се извиси до по-високи нива на разбиране, мощ, съзнание.

Каква невероятна съдба и привилегия, имайки предвид всичко останало, e да имаме Боговете. Каква огромна грешка би било да не ги поканим в живота си.

От тяхна страна, нашите Богове ни помагат да достигнем до Заветна Цел.

Съществуват Богове, така велики, заедно с техни помощници и асистенти. С удоволствие, те ще ни напътстват в постиженията ни.

Колкото по-добре разбираме тази задача и ги уважаваме, почитаме и вярваме в тях, толкова по-лек ще бъде напредъка ни и по-безпроблемно ще бъде плаването ни в тези неспокойни морета.

За да уважаваме боговете, трябва да имаме предвид Вселената и това, че и те са част от нея. Защото какво друго са те, ако не същества? Вечни сили!

За да ги почитате, трябва да разберете, че и вие съществувате в тази йерархия. Ние стоим по средата, между червея и прасето, героя, демона и Бога.

За да вярваме в тях, трябва да ги познаваме.

За да ги познаем истински, трябва да бъдем като тях…