Даймон

Много неща са изопачени, изкривени и извратени от вражеските програми, маскирани като "религии". С идването на християнството оригиналните езически Богове били "превърнати" в чудовища

Първоначалното значение на думата "Демон" идва от древногръцки, а по-късно е извратено напълно от вражеските програми и превърнато в синоним на "зло". Демон означава Бог или Богиня, "съдба, съдбата на човек", Демонът на самия човек [душата], неговата ситуация. [1]. Всички древни философи, особено тези на гърците, са общували с Демони, които са им давали духовни знания. Техните трудове биват изопачавани, превеждани погрешно, но най-вече - просто унищожавани. Когато християнството поема властта започва да се разпространява и лъжата, че Демоните са зли.

Демон е древногръцка дума, която означава "Знаещ", " Бог/Богове", а също така е и дума за човешката душа. Това е бил най-свещеният термин за обозначаване на всичко "Божествено". Това е така, защото с духовното си развитие всеки мъж и всяка жена може да станат "Демон", тъй като ни е дадена способността да "Знаем" и да станем божествени същества, проявявайки вътрешните си сили и божественост.

Думата за "Демон" също е тясно свързана със съдбата и човешката душа. По тази причина в древните философски текстове се използва терминология като прословутото изказване на Хераклит от Ефес гласи: "Демонът на човека е неговата съдба". Наричат душата на човека "Демонична", тъй като в нея се съдържа същността на Боговете. Медитацията извежда тази същност на повърхността.

Начинът, по който се постига горепосоченото, е чрез медитация. Демоните действат като помощници и съветници на човешките същества, за да можем и ние да постигнем тази крайна цел.

Вражеската дума за "Ангели" също е открадната и изкривена древногръцка дума. Ангел идва от "Ангелос”, означаващо "пратеник". Пратеник е неуместен термин, които е напълно неподходящ в контекста на Демони или Богове. "Пратеник" е дух-посредник, който предава информация и нищо друго. Освен това поради лъжите, създадени от евреите, много хора погрешно се страхуват от Демоните. Причината за това се крие в собственото им невежество, породено от дезинформацията.

Епитетът "Демониос", използването на който е все едно да наречеш някого "Демоничен", бил използван за впечатляващи или надарени по някакъв начин хора. Терминът се е използвал като титла за хората с впечатляващ потенциал.

В раздела "Демони" на Радостта на Сатана има Демони с различни рангове и власт. Най-висшите, като например Четирите Главни Корони, са най-важните Демони и имат най-голяма власт, затова обикновено са били наричани Богове. Тяхната сила е невъобразима. Те разполагат с неизброими армии от други Демони, които работят от тяхно име, за да помагат на човечеството.

Някои, като Нашия Баща Сатана, са на най-висшето ниво, но дори и тези, които все още не са достигнали тази степен в духовния път, са невъобразимо по-напреднали в сравнение с обикновения човек. Пример за това е Асмодей. Асмодей е изключително силен. Няма човек, който може да сравнява по сила с тях – тяхната мощ е невъобразима. И все пак, те още не са достигнали нивото на най-напредналите Боговете. Друг пример е Валефор, чието издигане до божественост също е записано в древната история под името на древния герой Валерефонтис.

В древногръцката митология има много смъртни, които са станали герои и полубогове или, с други думи - Демони. Херакъл (Херкулес) е един от тези, които се превръщат в мит, известен по целия свят. Асклепий е добре познат смъртен, който се издига до божественост, наред с Аполоний и други случаи на смъртни, постигнали безсмъртие, благодарение на знанието на Магнум Опус.

Фигурата на фараона Рамзес II, най-великият фараон на Египет, е случай, в който той е бил почитан като Бог, а не дори като полубог или Демон. Силата му е била огромна и всяко негово раждане на земята е променяло целия ход на човешката история. Голяма част от това се простира далеч в миналото, близо до "Златната Ера" на човечеството.

Хезиод, изключително важен древен мистик и философ, обяснява подробно действителността за Демоните. Той също така открито казва, че много от съществата, които са били тук през Златната Ера, са били не само предците на днешното човечество, но, разбира се, са били почитани от следващите поколения като Богове. Боговете са се грижили за нас от самото начало.

Според Хезиод [2], който е бил един от най-големите духовни авторитети в света по времето си, много от тези същества от Златния век, в действителност сега са Богове. Те напътстват и направляват човечеството, в стремежа си да ни помогнат да достигнем духовния си потенциал. Много от тези Демони сега имат задачата да помагат на човечеството. Всеки човек, който се посвети на Сатана и пробуди душата си, ще получи и своя Демон Пазител, който ще ги защитава и напътства.

Повечето от високопоставените Богове, стоят дори по-високо от тези Демони и имат много повече мощ. Всички те работят заедно като едно семейство.

Всички Демони упоменати в Радостта на Сатана са приятелски настроени към хората, искат да работят с тях и когато се обърнем към тях по подходящ начин чрез Сатана, ще откликнат на молбата за помощ. Те са ИСТИНСКИТЕ БОГОВЕ на човечеството. Преди десетки хиляди години, някои (много малка част) от тях някога са били хора и затова разбират нуждата ни от допълнителна помощ за да напреднем духовно.

Еврейските истории, които говорят за това, колко са зли Демоните (вярване, водещо началото си от еврейските предания и произлезлите от тях християнство и ислям), съществуват единствено поради факта, че еврейската култура е изградена около това да хули и напада Демоните.

Тази лъжа съществува единствено за да пречи на човечеството да напредва духовно, да ни откъсне от мъдрите ни предци и да ни превърне в роби. Без духовно познание човечеството може да бъде поробено и приравнено с животните. Тези на власт са наясно с това и умишлено са извратили цялата информация, която сега Радостта на Сатана възстановява.

Крайната цел по пътя на Духовния Сатанизъм, е постигането на Магнум Опус - "Великото дело" и целта на философското приложение на духовното знание. Именно това е и значението на преобразяването на Душата в "Злато" - пресъздаването на душата в Божествена такава.

____________________

[1] Stamatakos Joannes, "Dictionary Of Ancient Greek Language", page 241.

[2] Хезиод открито твърди, че хората от Златния век са станали "демони", Хезиод: "Дела и дни":

"(ll.109-120) Златния век най-напред сътвори за смъртните хора Първият сред вечно безсмъртните, дето в Олимп обитават дворците. Стана това, на небето когато царуваше Кронос: хора с безгрижни сърца си живееха както безсмъртни, нито познаваха труд и нещастие, ни ги грозеше жалката старост, а все неизменни в краката, в ръцете черпеха в пира наслада, от всички злини надалече. Беше смъртта им подобна на дрямка; и имаха още всички отлични неща: хлебородната нива самичка даваше плод изобилен и щедър; по собствена воля мирно труда си разделяха те с добрини многобройни; имаха много стада, на безсмъртните бяха любимци.".

"(ll. 121-139) След като туй поколение в себе си скри го земята — то се превърна по воля на Зевс в благи духове земни*, стражи на смъртните хора, всесилни защитници от злото. Именно те са на стража в съда и в делата престъпни, вред по земята се скитат, във гъста мъгла обкръжени; те притежават и царското право да дават богатство;"

*В оригинала — "демони".

Още разкриващи цитати:

Даймон: "В гръцкия мит - посредник между хората и боговете. Даймони като този, който е напътствал Сократ, действат като съветници и пазители на човешките същества."

Друго описание от Енциклопедия Британика, издание 1973г. :
"Общогръцки термин за свръхестествена сила. Още при Хезиод мъртвите от Златния Век ставали даймони, а в по-късните философски спекулации те били представяни като по-нисши от Боговете, но по-висши от хората. Затова християните приписват действията на езическите Богове на Даймони, идентифицирани като паднали ангели."

Този откъс от цитата от Католическата енциклопедия е много показателен:
По същия начин гърците и римляните може би са почитали своите божества, силно вярвайки, че те са добри. Но християнските Писания заявяват, че всички Богове на езичниците са Демони.

В горния цитат от Енциклопедия Британика се твърди, че Даймоните са по-нисши от Боговете. Това отчасти е вярно, тъй като някои от тях са човешки хибриди [Полубогове], които са станали духовно и физически безсмъртни и притежават така наречените "свръхестествени сили". Всички Демони от Гоетия са езически Богове. Някои от тях, като Асмодей, са Полубогове.

Обратно към Демони, Боговете на Ада