В Духовния Сатанизъм се знае и приема, че прераждането е фактическа реалност.

Процесът е свят и свещен, защото Боговете са създали тези правила, за да не загинат хората, а да се превърнат в безкрайни и вечни същества като тях.

Ще се прераждаме отново и отново, докато не завършим Магнум Опус или Великото Дело на Боговете.

Познанието за прераждането поражда още три предпоставки:

1. Да работим върху себе си, за да достигнем най-високия си потенциал в този живот, тъй като времето ни е ценно и всичко ще бъде пренесено в следващия ни живот, който е заложен в душите ни.

2. Да оставим след себе си един по-добър свят или поне да подобрим нещата, доколкото можем. Ще трябва да живеем в бъдещите поколения, които сме се потрудили да изградим, или в пропадналите, които не сме си направили труда да изградим.

3. Нашите дела, положителни или отрицателни, ни следват и ни надграждат. Това дава възможност за безкраен потенциал за еволюция нагоре или надолу.

4. Семейството, родословието, нашият народ и нашият вид са от изключителна важност и представляват безсмъртното ни съществуване сега и в бъдещите поколения.

Увеличаването или намаляването на всички горепосочени фактори е въпрос, който прераждането отново ще постави пред нас.