От всички 36 добродетеля, изброени тук, най-важна е Храбростта.

Без Храброст човек не може да достигне останалите добродетели.

Богът-Философ Аристотел е говорил нашироко за Храбростта, упоменавайки я като перлата в короната на етичните добродетели.

Храбростта е тази част на духа, която е най-необходима за напредък в духовен и материален аспект, както и във всички други сфери на живота.

Храбростта не означава липса на страх, лекомислени действия или предвидливост. Всъщност, трябва да се научим да бъдем достатъчно смели, за да развием правилни навици за действие, поведение и умисъл, вместо да следваме лесния път на безразсъдството.

Това означава, че човек се научава да се изправя срещу малодушието, страха, негативността и премеждията - в крайна сметка преодолявайки ги с все по-голямо разбиране и осъзнаване.

Без нея, човек никога няма да може да отстоява това, което е правилно, никога няма да прави това, което е правилно, никога няма да достигне до Пътя на Боговете и няма да поеме по него.

Без Храброст, всички негативни и низши пороци ще намерят почва за развитие в душата, водейки я към разруха.

За да се изправим срещу самите себе си, трябва да разберем, че за това е необходима Храброст. Мнозина няма да разполагат с тази Храброст. За да извършваме смели постъпки, ние трябва да се научим да бъдем храбри и да избягваме малодушието.

Самото проявяване на Храброст е достатъчно, за да се постави човека в редиците на извисените души или дори на Боговете. Именно поради тази причина, в Древните Религии на нашите Предци, Храбростта се е смятала за основната и най-висока добродетел, водеща директно към Елисейските полета, залите на Валхала или по-високото ниво в задгробния живот.

Героизмът и Храбростта са двата основни ключа за Пътя на Воина, Духовния Сатанизъм.