"Войната", казва Хераклит, "е баща на всички неща".

В този свят се води нестихваща война и ние не бива да я отхвърляме.

Тъй като войната не е единственият господар и повелител, в една алегория Марс е "презиран" от Боговете за това, че се занимава само с безцелна война: Но когато на Марс е отказана аудиенция по време на необходима, смислена война, Олимп го призовава, защото стихията, която той представлява, не може да бъде отречена.

По същия начин и в нашия живот има мир и има война. Богове ни водят към най-важната от всички войни, в която искат да участваме: Войната срещу вътрешното невежество, тъмнината, слабостта и упадъка.

Тъй като Вселената се гради както върху мира, така и върху войната, ни един подход към живота не може да е фокусиран само върху едното.

Нашият Баща Сатана е казал, че ще дойде време, когато в този свят отрицателното бавно ще бъде заменено с положителното, но това време ще настъпи само когато ние напреднем и прогресираме неимоверно - но ние сме твърде далече от това ниво.

Достигането до там ще се случи чрез нашата Война, необходимост за нашата еволюция. Настоящето състояние на дуалност в света в момента представлява основа, която не може да бъде отречена в тази реалност.

Войната може да бъде смекчена и трябва да се избягва. Войната представлява най-върховната и най-безразсъдна форма на съревнование; има други и по-добри начини за проявяване на това.

Дотогава, както диктуват реализма и естествения ред, войната безспорно представлява просто поредният аспект на живота. Тя трябва да бъде приемана, избягвана или дори водена под много строги обстоятелства, в съответствие с Мъдростта.

Лишена от Мъдрост, стихията, която Арес въплъщава, би представлявала само едно отвратително състояние, която е лишено от стойност, само по себе си.

Трябва да се научим да се борим и дори да унищожаваме, тъй само така можем да избягаме от този груб Древен владетел на живота. Чрез спечелването на вътрешната война, ние избягваме външната война.