Наред с началото на свободата, бележи своето начало и пътят на възхода или падението.

Бидейки танцьори в дуалността, но глухи за симфонията на живота, ние изгубихме своя ритъм и паднахме.

Всяко падение съществува за да бъде превъзмогнато и както човекът е паднал, така може и да се възстанови.

Във възхода и падението си, ние познаваме радости и болка: някои ще бъдат роби, а други - господари, някои ще познават доброто и злото, а други няма да познават нито едното, нито другото.