Лоялността е една от най-висшите добродетели на хората, които се стремят да станат Богове.

Базирана предимно на храбростта, Лоялността е комбинация от способности, където човек има способността да остане непоколебим по пътя към Боговете и собственото си духовно семейство от пътешественици, които вървят към Вечността, както и той самият.

Лоялността към Боговете е изключително важна по този път. Същото важи и за лоялността и верността към велики каузи, неща или хора, които са оценени като добри, справедливи и достойни.

Тъй като лоялността е много рядка ценност, тя е и много важна ценност. Хората, които имат силата да бъдат лоялни и да следват вярно дадена кауза, са тези, които допринасят за развитието на велики неща.

Хората, които постоянно са нелоялни към Боговете, не проявяват вярност или братство, обикновено не правят нищо положително за себе си, за Сатанинското Братство или за света като цяло. Те се изолират, увяхват и умират сами, вероятно в много лъжи, страхове и опасности.

Както при всяко друго нещо, и тук трябва да се прояви логика. Но лоялността на чистото сърце е по-важна от всички логици, взети заедно: Такова сърце отразява собствената си вътрешна чистота.

Поради тази причина лоялността се смята за божествена добродетел сред Боговете и е свещена.

Един ученик попита Азазел: Защо човек, който не е бил добър в много отношения, е преминал да съществува с Боговете, тъй като този човек не е бил много способен, нито е извършил много велики дела в живота си.

Азазел отговори: "С един лоялен и принципен човек, можем да работим, за да увеличим способностите му. Но с нелоялна душа тази работа се оказва напразна и се хвърля в бездънната яма!".