В Духовния Сатанизъм е добродетел да си честен. Да бъдеш честен не винаги е лесно и изисква много вътрешна работа.

Колкото по-честен е човек към себе си и към Боговете, толкова по-бърз е напредъкът му.

Тъй като Боговете познават човечеството отвътре и отвън, да се опитваме да ги заблуждаваме е глупаво и ненужно. Така само заблуждаваме себе си. Ние сме тези, които най-много страдат от собствените си лъжи. Много пъти лъжем самите себе си, за да се скрием от самите себе си.

Външната честност е силно свързана с вътрешната честност.

Вдигането на завесите на лъжата, илюзията и фалшивостта е свързано с честността. Като външен добродетел от нас самите, честността е свързана с Истината, с формирането на здрави човешки и социални връзки, следователно с по-добро състояние на живот от трупането на нечестност.

Проклет ще бъде лъжецът в очите на другите хора, тъй като никой не обича лъжците. Истинската важна цел за това, е честност към мястото, където е насочена честността. Знаем, че никой не обича лъжците, но има и много хора по света, които също не харесват тези, които казват Истината.

В Духовния Сатанизъм, сред нашите съмишленици, почтеността и честността са свързващото звено между нас и Боговете.

Човек, който е честен, ще бъде по близо да пробие завесата от лъжи за себе си; колкото по-малко е желанието да лъжем себе си и другите, толкова повече намалява желанието да лъжем себе си и другите.