Красотата е загадъчно понятие. В нашия свят разпознаваме красиви хора, красиви произведения на изкуството; красотата се проявява със зашеметяваща сила и привлича вниманието ни.

В Древна Гърция Астарти се е наричала Афродита - Кралицата на любовта и красотата. Според митологията красотата ѝ смайвала всички същества, Богове, Армии и цели Нации, които умирали и се сражавали само за да я видят дори за миг.

Платон е проникнал зад тази мистериозна сила. Великият учител Платон споменава следното: "Красиво е това, което е премерено, хармонично и пропорционално."

В крайна сметка, красотата е представяне на множество обединени добродетели, които са в баланс, пропорция и единство.

Следователно красива душа е тази, която е пречистена, хармонична, пропорционална в действията, поведението и етиката. Както тялото, което може да бъде изваяно, за да излезе от състояние на безпорядък, така и красотата на душата може да бъде изведена навън чрез прилагането на Добродетелите на Афродита.

Тогава Платон, когато го попитали, посочил Небесата и казал: "Божествените царства са изпълнени с Красотата на Великия Бог. Там нищо не е дисхармонично, нищо не е непремерено, нищо не е непропорционално."

В материалния свят, като проявления на Божественото, горното състояние на съществуване е далеч от нас, но все пак е достъпно; трябва да се стремим да станем красиви - не само външно, но най-вече във вътрешния си свят.

Красивата душа ще се роди от ума, който е чист, подреден и пропорционален на потока на съзнанието, който непрекъснато се увеличава.

Мислейки за всичко това, Ученикът се обърнал към Афродита: "Велика Богиньо, ти си толкова красива, че тази красота ме кара да се вълнувам, възхищавам и дори да се ужасявам!"

Лейди Афродита отговори: "Позволете ми да ви напомня, че Луцифер винаги е бил най-красивият във всички Небеса, както и аз, най-близкият до Космическия Източник. Открийте смисъла в това твърдение и Добродетелта на Красотата ще се разкрие пред вас."