Добродетел Γ - Създаване

Сътворение и раждане могат да се използват като синоними.

В тази вселена има естествена тенденция към разрушение. В такава вселена разрушаването е необходимо, но не е най-висшето постижение. Съществува нещо повече от това.

Поради естеството на този закон на физиката, трябва да се уверим, че съсредоточаваме съзидателните си сили като човешки същества по най-добрия начин чрез нашия живот и този на другите.

Една сграда може да бъде разрушена за няколко мига от напалм или бомба, но може да отнеме десет години, за да бъде построена голяма сграда. Сградата винаги ще има смисъла на живота, докато бомбата въплъщава представата за смъртта.

В този случай, сътворението е по-свещен и продължителен процес, но най-възнаграждаващ от всички. Разрушението е неговият противоположен аспект.

По същия начин, човек може да умре внезапно за един миг от разрушителна сила, но създаването на истинско човешко същество отнема много време, като внимателно го отглеждаме, учим и го превръщаме в ценно същество.

Животът е процесът на сътворението и трябва да бъде пазен и съхраняван като най-свещения елемент на Вселената, формата на сътворението. Блажени ще бъдат онези, които създават живот.

Притча -

Един Ученик, който беше нов, но със свято съзнание, попита Астарти: "Кралице, един Ваш Храм се разрушава, да отида ли там, за да защитя вашия Храм? Това ще ви донесе чест, нали?"

Астарти отговори: "Не, не трябва. Моята чест е в теб, а не в мраморните камани, които и без това ще загинат."

Ученикът останал объркан, разплакал се и паднал на земята: "Защо, Кралице моя, трябва да приемаш такава голяма непочтеност?"

След това, той чу отговора: "Защото има неща, които не може да видиш, както ние, върховните Същества можем. Трябва да Създадеш този Храм, а не да го разрушиш. Не бъди като тях, слепите разрушители. Там, където те разрушават и премахват, ти трябва да създаваш и усъвършенстваш, при камъните, които те ще хвърлят, такива ще бъдат и техните надгробни плочи…"

"А сега" - продължи Астарти, - "Ти и семейството ти, вземи ги и се скрийте в някоя пещера, мой верен ученик, защото ти не си безмозъчен разрушител като тях." - и Астарти изчезна в Етера.

Озадачен, ученикът се върнал при другите вярващи и извикал: "Астарти ни каза да не разрушаваме този Храм!" - "Еретик, бягай, преди да сме изклали и теб!" - казаха Фанатиците. Ученикът избягал възможно най-бързо към дома си и извикал на жена си и децата си да излязат и те така и направиха. Не след дълго, те успяха точно навреме да влязат в пещерата в горящият град.

Те се смееха, докато разрушаваха, изпитваха голяма радост, докато убиваха, и от Свещената сграда не остана нищо. Фанатиците убиха много хора, включително и един беден рибар, който дошъл по време на обсадата, за да предупреди всички, тъй като видял, докато ловял риба, че ще настъпи огромен обрат в климата.

В този сляп подвиг на унищожение, рибарят също е убит на основание "Ерес" и в "Името на Новия Бог".

На следващия ден, докато фанатиците спели от изтощение, в селото се изсипва голяма градушка и наводнение, при което повечето хора се удавят, а други умират от гигантските камъни на градушката, без да има къде да се скрият. Нямаше Храм за да се скрият, защото Храмът щеше да ги защити. Реколтата била унищожена и хората нямали дори един камък, под който да се скрият. Но благочестивецът, който чул Богинята, се скрил в пещерата, той оцелял. В пещерата рибарят скрил достатъчно риба, за да изхрани семейството му за два месеца, заровена в дървени сандъци със сол.

Тогава, Астарти се яви при Него и каза: "Ученико мой, сега разбираш ли променливостта на Живота и Съществуването? Те можеха да заменят кръстовете и да променят Архитектурата, но те разрушиха безразсъдно това, което щеше да ги приюти по време на тежки времена. Дълго ще бъде тяхното проклятие в продължение на поколения, но не и за твоята участ, която ще бъде благословена."

Лейди Астарти, натъжена, продължи:

"По същия начин, друг благочестив член на твоето племе уби рибаря на селото, защото в момент на фанатизъм сметна, че е "грешен" - сега гладът посети и вашата Земя. Трябва да се научите да Създавате, когато трябва да създавате, и да унищожавате само когато е необходимо или когато Създаването не може да се осъществи. Погребах фанатиците, защото те представят погрешно Силите ми. Ако вярваха в Мен, те първо щяха да опитат искрено да Създават и щяха да Унищожават само разумно и никога безразсъдно. Такава е съдбата на синовете и дъщерите на безразсъдното унищожение, но не и вашата. Запомнете тези думи във Вечността."

Това бяха Думите на Богинята, когато Тя отново изчезна в Етера.

Поради тази причина в Духовния Сатанизъм, създаването трябва да бъде поставено над разрушението като ценност в етиката на човек. Защото абсолютно всеки може да убива или унищожава, но не всеки може да създава.

Тези, които могат да създават и се стремят да създават, външно или вътрешно, се стремят да станат деца на Боговете.

Тогава Ученичката попита Астарти: "Защо разрушението е под сътворението, а не в баланс?"

Кралицата отговори: "Създаването, дъще моя, се потвърждава от само себе си. Защото ние живеем във вселена, в която разрушаването е лесно, но създаването е безкрайно по-ценно. Това е замислено във Вселената, така че всички същества в този Свят да разберат стойността на създаването, така че достойните души да открият тази небесна мощ, която е запазена за смелите и добросърдечните."