Истинският произход на Протоколите е от Кишиневския погром, който се случва през Април 1903 г., когато е установено, че Еврейската общност е ритуално убила дете от Нееврейски произход. Спомняте ли си делото в Руската Империя срещу Равина Мендел Бейлис за ритуалното убийство на десетгодишното дете Андрей Юшчински? Бейлсис признава, че това е било част от ритуал за черна магия срещу Царя, в който е участвала цялата Еврейска общност. Свидетели идентифицират Бейлсис като виновника, който е ръководил бандата Евреи, които са отвлекли Андрей.
Това е ужасът, който предизвиква естественото възмущение на Нееврейското население срещу Еврейските общности и предизвиква въстания срещу тях, а от Англия до Русия е причина номер едно за погромите и прогонването на Евреите. Всъщност документът е намерен от един от участниците и предаден на местния издател Крушеван, който ги публикува.
Както показва д-р Радл:
"Така виждаме, че ако премахнем митовете и легендите, свързани с Протоколите, и ги поставим в техния исторически контекст, като използваме това, което знаем за тях, всъщност можем да определим какъв е бил първоначалният източник на Протоколите. А именно Еврейски документ, иззет от Кишинев от погромисти и предаден на Крушеван, който след това го публикува извън юрисдикцията на Одеския съд, който търси начин да го обвини (и за което Протоколите биха били подходящи амуниции), и това е причината, поради която дьо Микелис с право подозира, че документът произхожда от погромистки кръгове...."
Вече знаем доста за погрома в Кишинев и че той се е случил в близост до голям център на Ционистката дейност - Одеса (95), където на 7 април Владимир Жаботински изнася първата си лекция за своя екстремен Ционистки вариант - "Ревизионен Ционизъм", след като научава за погрома. (96) Знаем например, че голям брой Еврейски свитъци на Тора са били осквернени и че по време на самия погром, погромистите са отнели голямо количество пари, стоки и предмети от Евреите. (97)
Сега, когато имаме пряка връзка с първия редактор на Протоколите, основен център на Ционисткото движение в Руската Империя (където се формират екстремни варианти като Ревизионисткия Ционизъм), знаем, че предмети от значение за Евреите са били повредени или отнети. Можем да направим едно доста революционно предположение: първичният документ, на който се базира Крушевското издание, всъщност е взет от Хисиневския погром и че това е някакъв Ционистки документ или местен план.
Крушеван публикува документите, за да се предпази от преследване и арест за каквато и да е връзка с погрома, при който са арестувани и съдени хора. Вторият и най-широко разпространен екземпляр на Протоколите обаче е дело на Християнския мистик Нилус. В книгата му "Великият и Малкият", публикувана през 1905 г., препратки към Тората [стария завет] са премахнати, поставени са препратки към Евреите, които са против Христос, поставени са препратки към Свободните Масони, както и изказвания за Ницше и Дарвин, като са добавени и още неща като цяло. Изданието от 1914 г. на Нилус отново е силно редактирано и променено. Именно тук се появява голямото увеличение на плагиатствания материал. Изданията на Нилус са тези, които "разобличителите" обичат да използват, и повечето от объркванията около тях произтичат от това. В началото на 20-те години на ХХ век Еврейската Съветска система дори стига до крайности, за да създаде допълнителна антипропаганда срещу Протоколите, тъй като този документ е голяма заплаха за тях. През деветдесетте години на миналия век и в началото на хилядолетието, Руски учени и изследователи също публикуват трудове, които показват, че Протоколите са автентични.