Има хора, които обичат да си чешат езиците и да се правят на "лоши" и "зли". Те настояват да говорят за това колко "зъл" бил Сатана, въпреки че нито го познават, нито имат някаква представа за какво става дума в истинският Сатанизъм. Техните представи за така нареченото зло са просто концепции, които са прихванали от средата, която ги заобикаля. Малцина разбират значението на думата "зло" и мисленето им е повърхностно. Сатана не се вписва в концепциите за "добро" и "зло". Това, което дадена култура възприема като "зло", за друга може да бъде благоприятно.
Тези хора твърдо се придържат към християнските учения относно Сатана. Дълбоко в себе си те всъщност са християни, а не Сатанисти, тъй като следват ученията на християнството. Те стриктно се придържат към специфичните табута на културата си. Истинският Сатанизъм е свобода; няма нищо общо с придържането към християнските учения за това, което се *предполага*, че трябва да представлява злото. На хората, които са подлъгани да вярват, че Сатана е зъл, им липсва перспектива и разбиране.
Сатанизмът ни преобразява дълбоко по духовен начин и се простира отвъд човешките понятия за добро и зло. Хората, които са още на ниво Хелоуин, Баба Яга, страшилища, трупове и чудовища и т.н. нямат никаква представа за Сатана или за истинския Сатанизъм.
За да бъде свободен, човек трябва да депрограмира съзнанието си. Само когато човек е способен да види живота през собствените си очи, може да се издигне до по-високо ниво на разбиране. Твърде много хора все още носят в себе си ценностите, които обществото е програмирало в тях, вместо да гледат на нещата със собствените си очи като самостоятелни личности.
Когато посветим душите си на Сатана [за тези от нас, които изберат да направят това], за нас се отваря врата. Това е голяма крачка отвъд конформизма, който ни е наложен от обществото. Това е моментът, в който надхвърляме опростеното черно-бяло мислене и започваме да гледаме на нещата със собствените си очи.