Едно от най-важните неща, които можем да направим като Сатанисти, е да установим силна връзка със Сатана. Много хора търсят книги, писания и друга информация, вместо да се обърнат директно към него. Четенето на книги може да отвори врати, но това също така насажда в съзнанието на човека много неверни и объркващи предположения, за които разбираме, че са неверни едва след като го срещнем и опознаем.
По адрес на Нашия Баща Сатана е изписано огромно количество дезинформация, клевети и лъжи. Повечето, ако не всички от тях, са измислени и разпространявани от негови врагове, хора, които не го познават, хора, които целят да спечелят бързи пари, и хора, индоктринирани с християнски или други подобни лъжи.
Тези лъжи са оформили голяма част от масовото мнение за Сатана. Получавам много имейли от хора, които са били подведени и очакват Сатана да се държи по определен начин. Да вземем например Сатанинската Библия и насърчаването на алчността. От собствен опит мога да ви кажа, че Сатана не е алчен. Лесно можем да видим колко алчни са християнските църкви. За да отклони вниманието, почти всичко което вражеският бог е и представлява се прехвърля на Сатана.
Истинският Сатанизъм не е разходка из Дисниленд. Истинският Сатанизъм е личен напредък заедно с превръщането и еволюирането в Бог, което носи духовно освобождение. Сатана ни помага в живота с всичко, от което се нуждаем, но за разлика от многобройните истории, той не ни дарява с изключително богатство, слава и не изпълнява всяко желание в замяна на нечия душа.
Когато посветим душите си на Сатана, той ни помага, като ни дарява с много знания, насоки, мъдрост и лична сила, които ще ни позволят да се развиваме и да напредваме към божественото. Когато умрем, няма да останем просто като "духове", а ще продължим пътя си нататък по-силни от всякога, прераждайки се на по-високо ниво и в по-добър живот. Напредвайки към божественото, животът ни ще се промени към по-добро. Вече няма да се налага да търпим несправедливости, тъй като разполагаме със значителна мощ и разбиране, далеч надхвърлящи тези на обикновения човек, със способността да лекуваме себе си и да влияем на околната си среда; да влияем на и дори да контролираме останалите.
Човек напредва, като живее пълноценно, надхвърляйки физическите, психологическите, умствените и духовните си предели и преодолявайки препятствията. Бездействието и въздържанието водят до дегенерация. Мускилите в човешкото тяло са идеален пример за това – когато не се използват, атрофират. Умът, който не се използва губи прозорливостта и бързината си. Същото се отнася и за човешката душа.