Пиша тази статия в отговор на многото въпроси, публикувани във форумите, относно автентичността на Некрономиконът.

Прекалено много хора просто вярват сляпо на това, което чуят или прочетат, приемайки го за факт. Това е свързано със заложената у хората нужда за вяра в по-висша сила. Подчинение и нужда за търсене на напътствия от различните форми на "авторитет". Наясно съм откъде идват повечето глупави твърдения, че Некрономиконът е художествена измислица; това по нищо не се различава от твърденията, че Сатана е "архитип".

Некрономиконът НЕ е фантастика, нито пък е "измислен от Хауърд Филипс Лъвкрафт". Като за начало, Х.Ф. Лъвкрафт е роден на 20 август 1890 г. и умира на 15 март 1937.

Очевидно няма как да е роден през 1890 и да е измислил Некрономиконът от 1586 г. И това е просто версията от 1586, а да не говорим за останалите, които предшестват дори нея. Авторът на Некрономиконът от 1586г е д-р. Джон Дий – същият, благодарение на когото разполагаме с Енохийските ключове днес. В предговора на книгата, написан от д-р Joseph Talbet, доктор на науките и доктор по литература от Харвард, е разкрита истинската история на този могъщ ГРИМОАР.

Ето няколко откъса от версията на Некрономиконът от 1586 година:

"Некрономиконът" е познат на публиката най-вече благодарение на писанията на Хауърд Филипс Лъвкрафт. Думата "некрономикон" е заглавието на гръцки превод, направен около 950-та година, от Теодорус Филетас от оригинален арабски ръкопис. Латинска версия на гръцкия превод е съставена от Олаус Вормиус през 1228 г. Оригиналното арабско заглавие на труда е "Китаб ал Азиф", което може да се преведе приблизително като "Книга за Воят на Пустинните Джинове (или демони)". Името "некрономикон", запазено в латинската версия, е свързано с обичаите, практиките или законите на мъртвите. Некрос, на латински, означава "мъртъв", а номос - обичаите, практиките или законите."
"Арабинът на име Абдул Ал Хазред (починал около 738г. в Дамаск) е смятан за оригиналният автор на труда. Твърди се, че е срещнал смъртта си на улицата, разкъсан от невидими същности. Самото име най-вероятно не е преведено правилно, тъй като нито един арабин, с капка самоуважение, не би носил такова име. Истинското име най-вероятно е било "Абд Ал Азрад". На арабски, това име е по-скоро титла, означаваща "поклонник на великият всепоглъщащ" или "роб на всепоглъщащият" , предполагаема алюзия към "Великите Древни".

"Преводът на "Некрононимиконът" от Джон Дий, включен в този труд е част от колекцията на библиотека Winder в Харвардския университет. Книгата е била част от личната колекция на американския милионер и основател на библиотеката Harry Elkins Widener. Г-н Widener се сдобива с този текст през 1912 година, малко преди да се качи на Титаник. Книгата все още носи оригиналната си корица, макар и повредена и напукана. Налице е пълният текст, но много от страниците са повредени или отлепени. В момента се работи по реставрацията на книгата, като част от това включва и изработването на дигитална версия."

Историята на Некрономикона:

"Ал Азиф" - на арабски език, написана от Абд Ал Азрад около 730 г. Оригиналът е неизвестен, но съществуват много ръкописи, с които различните средновековни учени са си служили. Още през 12-ти век, тази версия е считана за изгубена."

"Некрономикон" - на гръцки език, преведен от Теодорус Филетас около 950 г. Съществуването на по-ранни ръкописни е неизвестно. Масовото отпечатване на копия в Италия през лятото на 1501 г. води до гонения от страна на църквата. Книгата е забранена от църквата и е включена в Index Expurgatorius от Папа Григорий IX. Последният известен екземпляр от тази версия е изгорен в Салем през 1692 г."

"Ръкописът на Войнич – около 1020 година, на латински и гръцки език, с арабски букви. Преводачът е неизвестен. Неизвестен брой екземпляри от този ръкопис са били създадени, вероятно в Румъния. Известно е, че са съществували само три копия."

"Некрономикон - На латински език от Олаус Вормиус около 1228 г. Първоначално се разпространява под формата на ръкопис, като по-късно се отпечатва в Майнц, Германия, около края на 15-ти век с черно, готическо писмо."

"Некрономикон" - на английски език, преведен от Джон Дий около 1586 г. Точна, но преработена версия на гръцкото издание. Отпечатана само в малък тираж, от частни издатели, но е известно и съществуването на ръкописни копия. Именно от там идва и включената в този труд версия."

"Некрономикон - на латински език около 1630 г. Ниско качествено копие на латинската версия от 1228 г. Неизвестен издател в Испания."

"Al Azif - Ye Booke Of Ye Arabe" - на английски език, неизвестен преводач, около 1590 г. Непълен и объркан текст. Разпространявана в ръкописна форма, като най-вероятно са били изработени по-малко от десет такива ръкописа."

"Cultus Maleficarum" - на английски език, превод на барон Фредерик, около 1597 г. Частичен превод на латинския текст. Издадена в Съсекс, Англия."

"Некрономикон" означава "Книга Мъртвите Имена". С навлизането и налагането си на Християнството, имената на Първоначалните Езически Богове са "мъртви". С други думи, малко хора ги използват. Дори за хората, които са слабо запознати с окултизма, е очевидно, че този текст не е художествена измислица.
Освен това, някои от хората, експериментирали с тази книга по неправилен начин се срещат с трагични последици. "Боговете" са реални създания, но точно както и с останалите окултни древни текстове, писанията имат и друга страна - алегории. Тези, които приемат текста буквално, рядко получават резултатите, които са очакват или желаят. Във всичко, свързано с така наречените религии съществуват два аспекта – истинен и изкуствен. Това може да се види ясно в разликите между Сатанизма и Християнството. В християнството всичко е фалшиво и изкуствено.

Истинското приложение за "Некрономиконът" е да служи като инструмент за отварянето на душата. "Левиатан" и "Ктулу" са имена на змията кундалини, "която лежи и сънува". "Нараяна", навярно едно от най-древните имена за Ктулу, се среща и в източноиндийската хиндуистка "Махабхарата", която е на хиляди години.

Некрономиконът представлява много мощен гримоар. Огромно количество знания бива систематично унищожено и конфискувано, но Сатаната и неговите Демони запазват почти всичко до ден днешен. Непосветените приемат писанията буквално. Колкото по-близки ставате със Сатана и колкото повече научавате за Истинския Сатанизъм и неговите Символи, толкова по-ясно и по-лесно ще ви бъде да прозирате истинската същност на нещата - алегории, разкриващи древно и мощно познание.

Думата "Некрономикон" се превежда като "Книга на Мъртви имена". Непосветените приемат това като некромантия. Адептите разбират, че книгата не се занимава с некромантия, а с имена, които не са използвани от хиляди години ("мъртви" имена). Правилно вибрирани, тези имена представляват думи на мощ.

Много гримоари използват кодови думи. Единственият начин да ги разберем е или с помощта на Боговете, дадена ни от Сатана и неговите Демони, или от адепт, който вече я е получил. Голяма част от текстът, поместен в Некрономикон от 1586 г. е посветен на отварянето на чакрите и извисяването на кундалини. "Лудият арабин" издига своята кундалини, което отваря ума и душата му, правейки го "луд". С други думи, преждевременния прилив на извънредно количество психична енергия може да докара човек до лудост. "Изгарянето" на печатите и т.н. в Некрономиконът представлява изгарянето на печатите на чакрите, което ги пречиства чрез Кундалини. Лудостта и преживяванията на Абд ал-Хазрад са в резултат на отварянето на чакрите и въздействието на кундалини.

Символите, поместени в Некрономиконът от 1586 година са реални алхимични символи, не по различи от Сигилите на Гоетическите Демони. Използвани правилно, те носят мощ.

Същото се отнася и за Таро. Непосветените (повечето от които, самоправедни ню ейджъри), постоянно ровят из древноегипетските гробници и под сфинкса в търсене на свитъци, за които се твърди, че са били скрити от Тот. Тези от нас, които са близо до Сатаната, знаят, че писанията и посланието на Тот се намира пред очите ни, тук и сега - в Таро. Непосветените са неспособни да вникнат в по-дълбоките значения, тъй като това може да стане само чрез помощта на Сатана.

Историците спорят за предполагаемото заболяване на Ехнатон, което е причинило змиевидния му облик. Никой от тях не вижда алхимичното послание, заложено в хермафродита, който символизира обединението на мъжките и женските чакри, водещо до Магнум Опус. Непосветените възприемат нещата буквално. Също така, те напълно пропускат и значението на змията.

"Старейшините" и "Древните" представляват алегория. "Бог/Богове" е кодова дума за чакрите.

Всичко това е за по-напредналите. След като научите кодовите думи, ще можете да разберете значението им. Това ви предоставя различен начин на възприемане.

Версията на Некрономикон от Симон (Петър Левенда) е била променена, заедно със символите. Това не означава, че книгата е измислица, а просто променена и покварена.

В заключение ще кажа, че на този етап почти целият "окултизъм" е основан върху духовната алхимия. Всяка една от история за боговете представлява алегория и с напредъка си ще осъзнаете това. За да оцелее, духовното познание е трябвало да остане скрито през вековете, поради огромното петно, покварващо духовността и до ден днешен, оставено от християнството.

Това, което много Сатанисти не знаят, е че корените и основите на сатанизма са се запазили в Далечния изток. Много от тях, по-късно попадат в Египет, като например мантрата "Ом", която, правилно вибрирана всъщност представлява "АУМ", еволюирало в "Амон", а след това бива откраднато и покварено в "Амин". "Пътят на лявата ръка" произлиза от Тантра, чието значение е "пътят на действието", в контраст с абстиненцията на "Пътя на дясната ръка".