Националсоциалистическа Германия и Мюсюлманите

Уличен Продавач в Берлин, НС Германия

Националсоциалистическа Германия:

Правителството и служителите на Националсоциалистическа Германия се стремят усилено да поддържат и живеят според етиката на Националсоциализма, както и всеки истински Националсоциалист, дори след поражението на НС Германия в така наречената Първа Ционистка Война.

Затова, в НС Германия групи като Мюсюлманите и Будистите са напълно уважавани и им е позволено да изповядват свободно своята религия. В предвоенните години, НС Германия помага за организирането на световния панислямски конгрес в Берлин. Самият Берлин е дом на процъфтяващи Мюсюлмански и Будистки общности от различни раси, а в Берлинската Джамия се провеждат редовни молитви дори през годините на войната, на които присъстват Араби, Индийци, Турци, Афганистанци и хора от много други раси. Всъщност Берлинската Джамия е една от малкото сгради, които оцеляват след смъртоносните, масирани бомбардировки и въпреки че е повредена, тя е лесно разпознаваема като Джамия сред околните развалини.

НС Германия е дом на изгнаници от много раси, включително уважавани личности като Субаш Чандра Босе, лидер на Индийската Национална Армия, и Мухамед Амин ал-Хусейни, Главният Мюфтия на Йерусалим. И двамата са получавали значителна финансова подкрепа от Германското правителство и са сътрудничили ентусиазирано на Хитлер.

Разбира се, съществува и алиансът с Япония и докато Съюзниците - и особено Американците - се вълнуват и разпространяват унизителна антияпонска пропаганда (много Американски военнослужещи смятат, че Японците не са хора), Германците се възхищават на техните добродетели и ги смятат за "другари по оръжие". Докато Германците награждават Адмирал Исороку Ямамото с едно от най-високите си отличия за храброст - "Рицарски Кръст с Дъбови Листа и Мечове", Американските военнослужещи безмилостно изтребват Японските войници, като за тях е обичайна практика да не вземат пленници и да екзекутират всеки Японски войник, който се предаде. Между другото, Германия награждава с "Рицарски Кръст с Дъбови Листа" и други двама Японски войни.

Исороку Ямамото

Разбира се, съществуват и връзките между НС Германия, СС и различни Мюсюлмански и Арабски организации още преди Първата Ционистка Война. Така например, Египетската организация "Зелени Ризи" ("Green Shirts") почита както Мусолини, така и Адолф Хитлер, а Хасан ал-Бана, основателят на "Мюсюлманско Братство" (което продължава да съществува и до днес в организации като "Хамас"), прави няколко похвални изказвания за Хитлер. В Ирак също имало опит за про-Националсоциалистически преврат, ръководен от Рашид Али.

И така, докато Британците в Египет и Палестина са се отнасяли към Арабите като към завладени поданици, Германците са ги третирали като равни, като другари и са уважавали културата им и дори до днес на места като Египет, много Араби си спомнят с добро за срещите си с тези "нацисти". Всъщност, Египет се превръща в нещо като убежище за Националсоциалистите след войната, като стотици бивши офицери от СС и Германски офицери помагат на следвоенното антибританско правителство на Гамал Абдел Насър, който е свързан с "Мюсюлманско Братство" и е роднина на Египетския издател, който публикувал Арабската версия на "Моята Борба" ("Mein Kampf").

Сред тези СС и Германски офицери са Генерал-майор Ото Ернст Ремер, Йоахим Деумлинг, бивш шеф на Гестапо в Дюселдорф, и Офицерът от СС Бернхард Бендер, за когото се твърди, че също е приел Исляма.

Може би най-открояващите се от всичко са приятелските връзки между НС Германия, СС и различни Еврейски организации. Известно е, че Офицерът от СС Адолф Айхман е пътувал до Палестина в годините преди войната, където се е срещал с Еврейски заселници, Еврейски лидери и Германски агенти. Отношенията му с тези Евреи винаги са били много топли и приятелски.

От особен интерес е опитът през 1941 г. (52yf - 52 години след рождението на Хитлер) на Еврейската група Иргун Зевай Леуми (известна на Британците в Палестина като "бандата на Стърн") да си сътрудничи с Хитлер и Германия:

"При условие, че Германското правителство признае националните стремежи на "Движението за Свободата на Израел" (Лехи), Националната Военна Организация (НВО) предлага да участва във войната на страната на Германия..." [Документ № Е234151-8 в Яд Вахем в Йерусалим]

Германското НС правителство обаче, отказва да признае тези Еврейски "национални стремежи", тъй като те са в противоречие с политиката на техния съюзник Мухамед Амин ал-Хусейни, който се противопоставя на създаването на Еврейска Държава в Палестина. Така опитът за Еврейско сътрудничество се проваля.

Заключение: Цитат на Генерал от Вафен-СС Леон Дегрел:

"Германският расов реализъм означава преоткриване на творческите ценности на собствената им раса, преоткриване на тяхната култура. Това е търсене на съвършенство и е благороден идеал. Националсоциалистическият расов реализъм не е бил насочен срещу другите раси, той е бил за собствената им раса. Той имаше за цел да защитава и усъвършенства расата им и желаеше всички други раси да правят същото за себе си. Това е демонстрирано, когато Вафен СС разширява редиците си, за да включи 60 000 Ислямски СС. Вафен СС уважаваше техния начин на живот, обичаи и религиозни вярвания. Всеки Ислямски батальон на СС имал имам, а всяка рота - молла. Нашето общо желание беше, техните качества да намерят най-висша изява. Това беше нашият расов реализъм. Присъствах, когато всеки от моите Ислямски другари получи личен подарък от Хитлер през новата година. Това беше медальон с малък Коран. Хитлер ги почиташе с този малък символичен подарък. Той ги почиташе с това, което беше най-важният аспект от техния живот и тяхната история. Националсоциалистическият расов реализъм беше лоялен на Германската раса и напълно зачиташе всички други раси." Леон Дегрел - Епопея: Историята на Вафен СС (Лекция, изнесена през 1982 г.). Препечатано в "Журнал за Ревизия на Историята" ("The Journal of Historical Review"), том 3, № 4, стр. 441-468.

Самият аз се опитах да разбера целта на нашия живот като човешки същества и затова изучих, от първа ръка в практически план, повечето от най-големите световни религии - Будизъм, Даоизъм, Индуизъм, Християнство, Ислям, както и философията от Аристотел до Хайдегер, литературата от Омир до Мишима и науката от най-ранните ѝ зачатъци. Прекарах дълги часове, ден след ден, често седмица след седмица, а понякога и месец след месец, в разговори с Мюсюлмански изследователи, Будистки и Даоистки Учители, Християнски свещеници и теолози, Индуистки аскети и множество обикновени хора от различни религии, култури и раси. Самият ми живот, самият ми опит сред различните култури, различните вероизповедания по света разкрива истината за Националсоциализма: неговото желание за хармония, чест и ред. Моят собствен живот, моят опит, моите Националсоциалистически писания разобличават пропагандните лъжи на противниците на Националсоциализма: тези социални инженери, които са се стремили и се стремят чрез лихварството на световния потребителски капитализъм да експлоатират тази планета и нейните народи и така да унищожат разнообразието и различието и всичко, което е благородно и еволюционно.

Истинският, автентичният Националсоциалист, не "мрази" хората от други раси, точно както Националсоциалистите не проявяват неуважение към обичаите, религията и начина на живот на хората от други раси.

Както съм казвал и писал много пъти, ние, Националсоциалистите, уважаваме други култури и хора от други раси, защото защитаваме честта. Чест означава да бъдеш цивилизован, означава да имаш маниери: да бъдеш учтив, сдържан на обществени места и т.н. Честта означава да се отнасяме към хората с учтивост и уважение, независимо от тяхната раса и култура. Ние, Националсоциалистите, изразяваме мнението, че човек трябва да се гордее със собствената си култура и наследство, да уважава предците си и техния традиционен начин на живот и да приема, че другите народи също имат право да се гордеят със собствената си култура и наследство. Идеалът е да се работи за взаимно разбиране и уважение. Това, което трябва да помним, е, че винаги когато чуваме или виждаме думите расизъм и расист, ние чуваме и виждаме Ционисткото социално инженерство в действие. Наш дълг, като Арийци, е да поддържаме и да се стремим да живеем според собствените си Арийски ценности на лична чест и вярност към народа си.
________________________________________

Дейвид Маят
111yf (111 години след рождението на Хитлер)

КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ ЛИНКОВЕТЕ ПО-ДОЛУ ЗА ВИДЕОКЛИПОВЕ В YOUTUBE:

Химлер Инспектира Мюсюлмански Доброволци на Вермахта (Декември 1943 г.)

1941 г. Главният Мюфтия се среща с Хитлер

Доказателство за Черни Нацисти - Колко Други Лъжи се Изказват за Германия и Втората Световна Война