Безкрайни Доказателства, че Нацистите са били Тотално Антихристиянски Настроени

"Приех го за свое мнение - пише той, - че Християнската доктрина и начинът на живот, който тя е дала на хората, са основната причина за цялото зло и че тя е служила единствено като средство, за да получи Евреинът господството над света, което му е било дадено от Йехова. Например, Версайският Диктат е подписан на 28 Юни 1919 г., на петата годишнина от убийството на ерцхерцогската двойка в Сараево. По онова време, не подозирах за паралелизма на датите, нито имах представа, че кабалистични вярвания са ги определили. Още по-малко осъзнавах, че убийството на ерцхерцогската двойка отдавна е било планирано от световното братство на Масоните, за да се отприщи Йехова в Световната Война през 1914 г., за която е взето решение от Великата Ориент Ложа на Франция в Париж и подкрепена от Рим."
- Генерал Ерих Лудендорф
Тези откровения го въодушевяват, защото доказват това, в което винаги е вярвал в сърцето си - че Германия не е загубила войната в честна битка, а е била победена от международното Еврейство, Масонството и заговорите на Римската Църква.
- От книгата "Райхсмаршалът: Биография на Херман Гьоринг" (The Reich Marshal: A Biography of Hermann Goering) от Леонард Мозли © 1974

"Ако Католическият Християнин е убеден, че Папата е непогрешим по всички религиозни и етични въпроси, то ние, Националсоциалистите, заявяваме със същото горещо убеждение, че и за нас Фюрерът е абсолютно непогрешим по всички политически и други въпроси."
- Херман Гьоринг
"Лицето на Третия Райх: Портрети на Нацисткото Ръководство" (The Face of the Third Reich: Portraits of the Nazi Leadership) от Йоахим К. Фест 1970 г.; Превод от Немски език от Майкъл Бълок, страница 114

"В своето Великденско послание, написано на 19 Март 1935 г., Клеменс фон Гелън, Епископ на Мюнстер, остро атакува книгата на Розенберг. "В Германия отново има езичници", отбелязва той с тревога, и критикува идеята на Розенберг за расовата душа. Гелън пише лично на Хитлер, като се оплаква от атаките срещу духовенството от страна на водещи Нацисти като Балдур фон Ширах. Компромисът очевидно не беше на дневен ред. Затягайки гайките на Църквата, Химлер и Гестапо започват да въвеждат по-строги мерки срещу Католическите светски организации и институции, като ограничават публичните събрания, цензурират останалите Католически вестници и списания и забраняват определени издания и на редакционни позиции в Католическата преса поставят доказани Нацисти."

"На 4 Ноември [Регионалният Министър на Образованието] влоши положението, като забрани религиозното освещаване на нови училищни сгради и нареди премахването на религиозни символи като разпятията (и, в този случай, портретите на Лутер) от всички държавни, общински и енорийски сгради, включително училищата."

"Още преди ратифицирането на Конкордата, Държавният Секретар на Ватикана в Рим, Кардинал Пачели, изпраща до Германското правителство, дълги и подробно описани жалби за подобни нарушения, в които изброява стотици случаи, в които "кафявите ризи" са закривали Католически светски организации, конфискували са пари и оборудване, участвали са в Антихристиянска пропаганда, забранявали са Католически издания и много други. Католическите свещеници са били възпрепятствани в тази борба, обявявайки публично свастиката за "Кръстът на Дявола"."

"От 1935 г., Театралната Камара на Райха започва да забранява спонсорираните от Църквата музикални и театрални събития с аргумента, че те се конкурират финансово и идеологически със спонсорираните от Нацистите концерти и пиеси. До 1937 г., тя забранява представленията на "Рождество Христово"."

"След началото на кампанията на Гьобел срещу финансовата корупция в Църквата, тонът на размяната на мнения между Берлин и Рим става много по-остър. Отношенията сякаш преминават в открита враждебност. Ватиканът се оплаква, че Църковните служби и проповеди в Германия вече са подложени на постоянно наблюдение от страна на властите. Проблемите достигат своя връх, когато, разтревожена от ескалиращия конфликт, делегация от висши Германски Епископи и Кардинали, сред които Бъртрам, Фаулхабер и Гелън, заминава за Рим през Януари 1937 г., за да осъди Нацистите за нарушаване на Конкордата."

Написана на Немски език, и озаглавена "Mit brennen Sorge", "с изгаряща загриженост", тя осъжда "омразата" и "клеветите", които Нацистите отправят срещу Църквата.

"За да ги подкопае, обаче, Енцикликата продължава, Германското правителство води "унищожителна борба" срещу Църквата:
С видими и прикрити мерки на принуда, със сплашване, със заплахи за икономически, професионални, граждански и други неблагоприятни последици, доктриналната вярност на Католиците и по-специално на някои категории Католически държавни служители, е подложена на натиск, който е колкото незаконен, толкова и нечовечен."

"Въоръжен с новите си правомощия като Ръководител на Германската полиция от 1936 г., Химлер засилва кампанията си срещу Църквата. Заедно със заместника си Райнхард Хайдрих той поставя тайни агенти в Църковните организации и засилва полицейския тормоз над духовници. Продължава репресията срещу епархийската преса, налагат се ограничения върху поклонническите пътувания и процесиите, забраняват се дори Католическите курсове по брачно ориентиране и родителство, тъй като те не предават Националсоциалистическата представа за тези неща."

"До 1938 г., по-голямата част от Католическите младежки групи са закрити с мотива, че помагат за разпространението на "враждебни на държавата писания". През 1938 г. е забранена и "Католическата Акция", чиито лидери в Германия уж поддържат връзки с Архиерей Каас, бившия лидер на "Партията на Центъра". Държавните субсидии за Църквата са намалени в Бавария и Саксония, а манастирите са разпуснати и имуществото им е конфискувано. Рязко се увеличават домашните обиски и арестите на "политически" свещеници, като в съда се внасят непрекъснато многобройни и добре оповестени, случаи на "злоупотреба с амвона"."

"Министърът на Пропагандата на Райха, Гьобелс, също играе своята роля. След Енцикликата, той засилва рекламната кампания срещу предполагаемите сексуални скандали с участието на Католически свещеници, която започва още в средата на 1935 г. През Ноември 1935 г., петнадесет монаси са изправени пред съда за престъпления срещу закона за хомосексуализма в дом за психично в западна Германия. Те получават тежки затворнически присъди и вниманието на безкрайни статии в пресата. Скоро и други свещеници са съдени за предполагаеми сексуални престъпления срещу непълнолетни в Католически детски домове и други подобни институции. До Май 1936 г., пресата съобщава за процеса в Кобленц, срещу над 200 Францисканци за подобни престъпления."

"Фокусирайки се върху обвиненията в педерастия, пресата твърди, че манастирите са "развъдник на отвратителна епидемия", която трябва да бъде изкоренена. До Април 1937 г., над хиляда свещеници, монаси и монахини, очакват да бъдат съдени по подобни обвинения."

"изискващи от Католическата Църква "да свали маската", намеквайки, че хомосексуалността и педофилията са епидемия в Църквата като цяло, а не само отделни случаи."

"Особено обиден, заявява пресата, е фактът, че Църквата е застанала зад обвиняемите и ги е третирала като мъченици. След като последваха още процеси, Министерството на Пропагандата организира постоянна кампания, за да представи Църквата като сексуално покварена и недостойна да ѝ бъде поверено възпитанието на младите хора."

"подобни неща се случват само в Църквата, където, както се предполага, те са неизбежен страничен продукт на безбрачието, което Църквата изисква от свещениците. Католическата Църква е "рана на здравото расово тяло", която трябва да бъде премахната - се казва в една статия в Нацистката преса. Кулминацията на кампанията е яростната реч на самия Министър на Пропагандата на Райха, произнесена пред 20 000 верни на партията слушатели и излъчена по националното радио на 28 Май 1937 г., в която се осъждат Католическите "покварители и отровители на душата на народа" и се обещава, че "тази сексуална чума трябва да бъде тотално изтребена"."
Тук, сред нас, не управлява законът на Ватикана - той, предупреждава Църквата - а законът на Германския народ.

"Нацистите започват постоянна кампания за закриване на деноминационните училища и замяната им с нерелигиозни "обществени училища", подкрепени с гласове от родителите."

"Още от 1936 г., Кардинал Бъртрам се оплаква директно на Хитлер от "нечувания терор", който се практикува в Бавария, Вюртемберг и на други места. Молбата му остава без отговор. Кампанията продължава. "Не искаме да позволяваме на капелана да ни учи повече!" Съобщава за думите на децата, водещият Нацистки всекидневник на 25 Май 1937 г., под заглавие "Цял училищен клас се защитава от сексуален престъпник в свещенически дрехи"."

"До лятото на 1939 г., всички училища на вероизповеданията в Германия са превърнати в обществени училища и всички частни училища, управлявани от Църквите, са закрити и монасите и свещениците, които работят в тях, са уволнени. Все повече пастори и свещеници са възпрепятствани да преподават в началните училища. В същото време, броят на класовете за религиозно обучение е намален."

"По подобен начин, Министерството на Образованието, изготвя планове за сливане или закриване на много от теологическите факултети в университетите, а от 1939 г. по нареждане на Министерството на Образованието в Берлин, вече не се попълват свободни постове по теология в педагогическите колежи. В няколко области, особено във Вюртемберг, където Министърът на Образованието, Мергенталер е силно Антихристиянски настроен, се правят опити за премахване на религиозното обучение и замяната му с часове по Нацисткия мироглед. До 1939 г., режимът не успява да премахне изцяло религиозното образование, но дългосрочните му намерения стават пределно ясни до тази дата."

"Властта на Католическата Църква в Германия, както и на Протестантската, е силно разклатена през 1939 г. Тя е била сплашвана и тормозена, докато не е започнала да намалява критиките си към режима от страх, че може да последва още по-лошо. Широко разпространените заплахи за лишаване от свобода, както съобщава местен правителствен служител в края на 1937 г., са довели до "предпазливо сдържане на духовенството". В някои райони, Гестапо поема Антицърковната кампания и бързо успява да изтласка Католическата Църква от обществения живот."

"От Рим, Кардинал Пачели продължава да изпраща безкрайни писма с оплаквания до Германското правителство, в които го обвинява в постоянни нарушения на Конкордата. И все пак, въпреки че обмисля да го направи през септември 1937 г., Хитлер в крайна сметка се въздържа от открито отхвърляне на Конкордата. Не си заслужаваше да рискува да предизвика враждебността на Ватикана и протестите на Католическите държави, особено на Австрия, във все по-деликатното състояние на международните отношения в края на 30-те години. В частен план, обаче, Министерството на Външните Работи не крие, че смята Конкордата за "остаряла", тъй като някои от нейните разпоредби, особено по отношение на образованието, са "в коренно противоречие с основните принципи на Националсоциализма". По-лесно беше да се процедира постепенно и скрито, като се избягва всякакво споменаване на Конкордата. Публично, Хитлер продължава да призовава Църквата за лоялност и да изтъква, че тя все още получава значителна държавна подкрепа. В дългосрочен план обаче той дава ясно да се разбере на четири очи, че тя ще бъде напълно отделена от държавата, лишена от приходи от държавни данъци и ще се превърне в чисто доброволна организация, заедно с Протестантския си еквивалент. Както заявява Розенберг през 1938 г., тъй като младите хора вече са под контрола на Хитлеровата Младеж и Националсоциалистическата образователна система, властта на Църквата над паството ще бъде разрушена и Католическата и Изповедалната църква ще изчезнат от живота на хората в сегашния си вид. Това беше мнение, към което се придържаше и самият Хитлер."

"Балдур фон Ширах, който през 1934 г., призовава младите хора да напуснат Католическите младежки организации и да се присъединят към Хитлеровата Младеж, заявява, че пътят на Розенберг е пътят на Германската младеж." През юли 1935 г., в разгара на спора около нападките на Розенберг срещу Църквите, един говорител заявява на среща на Нацистката Ученическа Лига в Бернау: "Човек е или Нацист, или предан Християнин." Християнството, каза той, "насърчава разпадането на расовите връзки и на националната расова общност" "Трябва да отхвърлим Стария и Новия Завет, тъй като за нас, решаваща е само Нацистката идея. За нас има само един пример - Адолф Хитлер и никой друг."

"Подобни Антихристиянски идеи са широко разпространени в Хитлеровата Младеж и представляват все по-важна част от програмата на Партията за възпитание на младежите. Децата, получаващи обяд от Националсоциалистическата благотворителна организация в Кьолн например, са били задължени да произнасят молитва преди и след хранене, която замества името на Бог с това на Фюрера, когато се изказвали благодарности. В един от тренировъчните лагери за ученици във Фройсберг, на учениците е казано, че Папата е наполовина Евреин и че трябва да мразят "Еврейското, расово извънземно учение на Християнството", което е несъвместимо с Националсоциализма. Майката на дванадесетгодишен, член на Хитлеровата Младеж, открива следния текст в джоба му, когато той се прибира една вечер; песента е и изпята публично от Хитлеровата Младеж на Партийния Митинг в Нюрнберг през 1934 г.:"

Ние сме веселата Хитлерова Младеж,
Не се нуждаем от Християнска "истина"
За нашия Водач Адолф Хитлер, нашия Водач
Винаги нашият застъпник.

Каквото и да се опитат да направят Папистките свещеници,
Ние сме деца на Хитлер, докато умрем;
Ние не следваме Христос, а Хорст Весел.
Далеч от инсенс и съд със светена вода!

Като синове на нашите предци от минали времена
Маршируваме, докато пеем, с високо вдигнати знамена.
Не съм Християнин, нито Католик,
Вървя с "СА" през тънко и дебело.

Не кръстът, а "свастиката е спасение на земята", пееха те.

[Такава пропаганда] също така разпространяваше яростна Антихристиянска етика, чиято вирулентност и потентност не бива да се подценява.
Наблюдавайки как един млад член на Хитлеровата Младеж, влиза в класна стая в Мюнхен през Август 1936 г., Фридрих Рек-Малечевен наблюдава как погледът му попада на разпятието, окачено зад бюрото на учителя, как в един момент младото му и все още нежно лице се изкривява от ярост, как той откъсва този символ, на който са посветени катедралите на Германия и звънливите песнопения на "Свети Матей", от стената и го хвърля през прозореца на улицата с вик: "Лежи там, мръсен Евреин!"

"Освен Ширах в Нацисткото ръководство има и други откровени Антихристиянски фигури. Откритото езичество в Партията, подкрепяно от Ерих Лудендорф в средата на 20-те години на 20-ти век, не изчезва с основаването от Лудендорф на Таненбергската Лига през 1925 г. и изключването му от Партията две години по-късно. Роберт Лей, лидер на Трудовия Фронт, отива дори по-далеч от Розенберг в презрението си към Християнството и отхвърлянето на Божествеността на Христос, макар че не го следва по пътя на създаването на заместваща религия. По-постоянна езическа фигура в Нацисткия елит е експертът по земеделие на Партията, Рихард Даре, чиято идеология за "кръв и почва" прави много силно впечатление на Хайнрих Химлер. Даре вярва, че средновековните Тевтонци са били отслабени от приемането на Християнството, което според него им е било наложено от изнежените Латинци от Южна Европа."

В плана за СС от 1937 г.: "Живеем в епохата на последната конфронтация с Християнството. Част от мисията на СС е да даде на Германския народ, през следващите петдесет години, нехристиянските идеологически основи за начин на живот, съответстващ на собствения му характер."

"Семействата на СС получават заповед от Химлер да не празнуват "Рождество Христово" и вместо това да празнуват Лятното Слънцестоене. Християнството, както Химлер заявява на 9 Юни 1942 г., е "най-голямата чума"."

"Министерството на Вътрешните Работи постанови, че хората, които напускат църквата, могат да се обявят за "Деисти" (gottgläubig) и партията постанови, че лицата, заемащи длъжности, не могат да заемат едновременно длъжности в Католическата или Протестантската Църква."
"Този процес е ускорен от нарастваща серия от мерки, предприети от енергичния и силно Антихристиянски настроен ръководител на кабинета на Рудолф Хес, Мартин Борман, който забранява на свещениците и пасторите да участват в Партийните дела, а след май 1939 г. - и да членуват в Партията."

"До края на 30-те години на 20-ти век, Нацистката Партия е била на път да скъса всички свои връзки с организираното Християнство."

"Сред Католическите работници в Рур, впрочем, се появяват съобщения за опасения, че успехът на Хитлер ще доведе до още по-безмилостна кампания срещу Църквата."

[Главното С за Сатанински и Сатанизъм е от мен, от уважение към нашия Бог, оригиналният текст е с малки букви.]

"За разлика от Римокатолическите Свещеници ("Злонамерени Паразити") и Пуританските Пастори ("покорни като кучета, които се потят от срам, когато им говориш"), Хитлер отказва да приеме историята на древните Евреи като нещо положително в дългата история на човешкия род."

"За него не е било необходимо да оценява ценността на Християнството, защото Ницше вече го е направил до съвършенство в майсторския си анализ на тази религия за роби, слабаци и изсъхнали останки от расова измет!"

"Хайлшер е отговорен и за създаването на "Ритуала на Задушаващия Въздух", при който избрани членове на СС полагат клетва за необратима вярност към Сатанинските сили. Ако Нацистите бяха спечелили войната, Хайлшер може би щеше да стане Върховен Жрец на нова световна религия, която щеше да замени Кръста със Свастиката."

"Хитлер мрази Христос и изпитва само презрение и пренебрежение към всички Християнски цели и идеали."

[Дитрих Екарт]
"И все пак тези, които го видяха, видимо потопен в социалната гей компания в Мюнхенските Бирарии, не подозираха, че зад веселата физиономия на този ветеран, Офицер от Армията, се крие отдаден Сатанист, върховен майстор на изкуството и ритуалите на Черната магия и централната фигура в могъщ и широко разпространен кръг от окултисти - Обществото Туле."

[След войната, когато е заловен от "съюзниците"] "Пред погледа на пазачите, на килиите за осъдени, които следяха най-вече за преминаването на отрови, чрез които техните обвиняеми биха могли да избегнат бесилото, Волфрам Зиверс коленичи в почит, докато Хайлшер произнасяше думите на Черната Меса - последен химн за поклонение пред силите на злото, които очакват душата му от другата страна на гроба."

"Екарт търсеше съвсем друг тип ученици. Той твърдял на своите съмишленици от Обществото "Туле", че лично е получил нещо като Сатанинско послание, че е предопределен да подготви съда на Антихриста, човекът, вдъхновен от Луцифер да завладее света и да поведе Арийската раса към слава."

През 1923 г., докато Дитрих Екарт умира, той казва: "Следвайте Хитлер! Той ще танцува, но аз съм този, който е нагласил мелодията. Аз го посветих в "Тайната Доктрина", отворих центровете му за виждане и му дадох средствата за общуване със Силите. Не скърбете за мен: Аз ще съм повлиял на историята повече от всеки друг Германец."