Телата ни са заобиколени от електромагнитно поле. Това е така наречената аура. Нашите мисли и мозъчната ни дейност образуват верига в тази аура. Тъй като мислите и мозъчната дейност представляват електрически импулси, те могат да бъдат декодирани и разчетени. Световните сили са наясно с това и с помощта на усъвършенствани компютърни технологии са в състояние да дешифрират човешките мисли и подобно на сателит да ги възпроизведат върху екран.
Съществуват и микрочипове, които, поставени на определени невронни пътища, могат да изпращат електрически импулси към мозъка, стимулирайки определени мисли, чувства, убеждения или да имплантират определени спомени. Въпреки че тази технология още е в ранните си етапи на развитие, вече съществуват реални машини за четене на мисли, които ще бъдат усъвършенствани с времето, както всяка технология. Върху кожата на субекта в определени точки се поставя устройство, което отчита биоелектричното излъчване и декодира тези импулси до степен, в която те могат лесно да бъдат разчетени със специализирана апаратура.
През 70-те години на миналия век, световните сили постигат значителен напредък и пробив в технологията за контрол на съзнанието. Хипнозата има много положителни приложения, например за лечение или премахване на определени вредни навици. Повечето "професионални" хипнотизатори са съгласни, че когато субектът е в хипнотичен транс, той никога няма да действа против собствената си воля или да извършва действия, които са му неприсъщи. В действителност, това е невярно. Обучен и уверен в себе си оператор може да накара субекта да направи всичко, което му се заповяда, освен ако в субекта не съществува изключително силно нежелание, или ако волята на субекта е изключително силна.
Около 20% от хората са идеални субекти за хипноза. Коефициент на интелигентност над средния, наличието на въображаем приятел в детството, силната склонност към мечтаене и фантазиране, и отстъпчивия характер, правят от човека подходящ кандидат.
В черното изкуство на хипнозата, хипнотизаторът и субектът формират отношения, подобни на тези между господар и роб. Субектът трябва да бъде изолиран от приятелите и семейството си и да прекарва много време насаме с оператора, където се установява връзка, както при правителствените експерименти или, понякога, както се прави със съкилийник в затвора. Емоционалната връзка е много важна за установяването на доверие и подчинение. Операторът трябва да се представи като добър слушател и да покаже привидно искрен интерес към темата. Субектът трябва да се чувства комфортно с оператора и да може да се държи свободно с него.
Първоначалната хипнотична индукция е най-важна, тъй като тя пробива в съзнанието на субекта и отваря вратата за хипнотизатора. Когато се намира в алфа състояние, логическият ум е неактивен и човекът е отворен към всички внушения. Операторът внушава на субекта, че той/тя ще стане отново дълбоко хипнотизиран/а, когато операторът даде сигнал за индукция. Това може да се задейства просто с дума или сигнал. Всяка сесия предизвиква по-дълбоко хипнотично състояние, при което субектът се поддава на пълен контрол от страна на оператора. С прогресивното задълбочаване на трансовете, субектът става все по-безсилен срещу оператора.
Изкуствената амнезия (известна също като "изтриване на съзнанието") се предизвиква, като операторът внушава на субекта, че той/тя няма да има никакви съзнателни спомени за сесията. Други важни внушения включват, че субектът по никакъв начин няма да може да бъде хипнотизиран от никой друг и че ще остане "буден", дори когато е в транс.
Когато се достигне до състояние, в което субектът може лесно да бъде хипнотизиран от оператора, умът и личността му могат да бъдат "настроени". Въображаемите приятели често са продължение на личността на човека, особено при тези, които са с по-слаб характер и не биха се защитили. Въображаемият приятел може да отвърне на удара и да се ядоса, докато детето не може. Често има родител, който злоупотребява, срещу когото са насочени гневните мисли и действия на въображаемия приятел.
По време на първоначалната фаза на обуславяне в сесията, операторът връща субекта в детството. Регресията играе много важна роля в установяването на контрол над субекта. Оператор, който работи за правителството, както при създаването на шпиони, ще търси най-агресивния от въображаемите приятели, опитвайки се изкуствено да раздели личността. Най-агресивните аспекти на личността са идеални за унищожаване на всички задръжки.
Изкуственото разделяне на личността се случва, когато въображаемият приятел се проявява в субекта и субектът се превръща в него по сигнал. Обикновено въображаемият приятел се проявява през една от чакрите на субекта. Операторът уведомява субекта, че "името на въображаемият приятел" ще се прояви през стомаха, третото око, гърлото и т.н. Освен това на субекта се казва отново, че няма да помни нищо от сеанса или от проявяващата се личност. В действителните случаи, проявяващата се по-силна личност е обусловена, чрез програмиране и внушение, да бъде враждебна към коренната личност на субекта.
Тази агресивна личност, в почти всички случаи, е по-силна и може да понесе повече насилие. Световните сили използват субектите като роботизирани шпиони. В агресивната личност се вкарва обширно програмиране, така че тя никога да не разкрива определена информация, дори когато е подложена на изтезания. Коренната личност, която има амнезия относно цялото преживяване, често е тази, която понася системни изтезания, без да разполага с достъп информацията, която разпитващият се стреми да изтръгне от нея.
С нарастването на броя на сесиите, личността се проявява все повече и повече и става много по-силна, като напълно се отделя от коренната такава. Субектът няма никаква представа за случилото се, тъй като е програмиран да не си спомня. На лице са само пропуски във времето и "черни дупки" в паметта. Много време минава незабелязано, без възможност да бъде отчетено.
По-нататъшните сесии за обуславяне в трансово състояние включват разговори със субекта за преживяване, напълно противно на природата му, при което субектът е накаран да извърши в ума си нещо, което никога не би направил съзнателно. Субектът действително преживява това, което операторът му казва. Чрез многократни сесии се преодоляват всички задръжки и личността се оформя спрямо желанията на оператора. Така например субектът може да убие ВСЕКИ, който операторът пожелае, или да извърши всякакво действие по команда. Както всяко друго нещо, многократното програмиране се внушава и поддържа със следващите сесии.
На упорит субект може да се инжектират барбитурати (упойки), които да направят съзнанието му отворено за всичко, което операторът иска да му внуши. Това е известно като "военна психология". Хората, които употребяват наркотици за развлечение, са изключително лесни за контролиране - както психически (както би направил един опитен магьосник), така и в реална клинична среда. Употребата на наркотици също така създава дупки в защитната аура, които лесно могат да бъдат манипулирани от експертите.
Електрошоковата терапия унищожава спомените и може да се използва за изтриване на съзнанието (агенциите на световните сили често си служат с това). След това, умът се препрограмира, внушават се убеждения, идеи, модели на мислене и навици, обикновено чрез въвеждане в транс с помощта на наркотици, докато новата личност се утвърди и наркотиците вече не са необходими. Това е известно като "промиване на мозъци" и може да се приложи за всякакви цели.
Повечето хора не осъзнават какво може да бъде направено с умовете им от тези, които притежават необходимите знания и контрол. Самохипнозата е полезна, в случаите, когато искаме да програмираме собственото си съзнание. Можем да програмираме съзнанието си така, че то да се противопоставя на нежелани влияния. Освен това, другите няма да могат да влияят на умовете ни или да установяват контрол над нас по никакъв начин.
Източници: Тайно, не казвай: Енциклопедия на Хипнотизма от Карла Емери, 1998 г.