Медиите са мощен инструмент. Те формират общественото мнение, тъй като на повечето хора им е внушено да "вярват", да правят това, което им се казва, и да не мислят самостоятелно. Евреите държат в ръцете си всички медии - от филмовата индустрия до местните новини. Евреите заемат всички ключови позиции, което не се различава от контрола им върху Католическата Църква и Световния Съвет на Протестантските Църкви.

Средностатистическият Евреин, макар и без творчески способности, има коефициент на интелигентност 135 (нормално е 100). Това е над 98-ия персентил на населението. Освен това повечето от тях са с висше образование. Макар че високият интелект и висшето образование са желателни и забележителни, проблемът се крие в това, което тези самозвани "Богоизбрани" правят в вреда на Нееврейските народи в неумолимия си стремеж към Еврейско световно господство.

В продължение на векове, тези хора са разигравали от двете страни срещу средата, за да заблудят Неевреите. Ярък пример за това е как Израел е открито демократичен, но зад кулисите работи за насърчаване на комунизма. За да добавят още повече измама, управляваните от Евреите медии, вечно мрънкат и разгласяват всяка несправедливост, извършена спрямо Еврейския народ в бившия Съветски Съюз. Незнайно за мнозина, Евреите имаха пълен контрол над Кремъл от самото начало. Това беше само прикритие. Те не се интересуват колко свои ще трябва да пожертват, за да постигнат целите си. Успехът им идва от това, че контролират и двете страни.

Ако можете да разберете горното, програмата на Християнството е толкова очевидна. От една страна, те твърдят, че са против Християнството, но зад кулисите управляват цялата програма, тъй като всички те са на ключови позиции. Папа Йоан Павел II, който е роден от Еврейска майка (Кац), е само един от дългата редица Еврейски Католически папи. Има и много Католически Кардинали, Епископи и високопоставени духовници, които са Евреи, като всички те контролират важни позиции. Публичното твърдение за преследване от страна на Християните е много хитро, тъй като повечето хора дори не спират да се замислят. Почти във всяка книга за Инквизицията открито се казва, че Евреите са били жертва, макар че авторите не споменават, че самата Инквизиция е била ръководена и управлявана от Евреи в Католическата Църква. Всичко това е с цел да се отклони вниманието, също както Християнската концепция за персонажът на Дявола, държи Християните в страх и под техен контрол.

Контролираните от Евреите медии винаги са стояли зад богохулството на Истинския Бог-Създател Сатана и превръщането на Оригиналните Богове в чудовища и призраци. Те ги унижават и ги правят да изглеждат като шутове пред света. Перфектен пример за това е един филм, който може да се намери в повечето видеомагазини, озаглавен "Дагон" (Dagon). Дагон бил Бог на Нееврейските Финикийци и Филистимци. Върху кутията има отвратително изглеждащо чудовище и е от жанра "ужаси". Броят на унизителните филми за Сатана е безкраен. Той е изобразяван като въплъщение на всяко зло, показван е като заплашително чудовище, което иска да завладее душите и да ги прокълне във вечен огън, наред с други неща.

Докато Евреите открито протестират срещу Християнството, те го насърчават зад кулисите. Християните получават места в най-гледаното време и много положителна реклама от Еврейските медии. Християнството е програма със средства за постигане на определена цел. То е отправна точка към атеизма, който е същността на комунизма. Насърчаването на комунизма, при който цялата духовна власт се изоставя и отрича, е истинската цел на Библията. Тъй като Християнството е фалшива религия, малко или нищо не се случва в областта на духовността. Интелигентните хора, които могат да мислят самостоятелно, често се обръщат към атеизма, докато овцете остават поробени. Целта на Еврейския комунизъм е ръководената от Евреите държава, да стане "Бог" и всяка вяра и познание за духовността да бъдат унищожени. Духовните сили се държат в ръцете на малцина управляващи - отново Евреи. Целта на Християнството е да накара хората да повярват, че духовната сила и всичко, свързано с окултния и духовния свят, не е нищо друго освен измислица. Отново разиграват двете страни срещу средата, тъй като Еврейските филмови продуценти и сценаристи публично ще поемат тежестта за осмиването на Християнството във филмите и ситкомите, но зад кулисите го насърчават.

По-долу е представен откъс от статия, която разкрива степента на контрол, който Евреите имат върху нашите медии:

Фактите за Еврейския Контрол Върху Медиите

Електронни Новини и Развлекателни Медии

Най-големият медиен конгломерат днес е "Walt Disney Company", чийто председател и главен изпълнителен директор Майкъл Айснер е Евреин. Империята на Дисни, оглавявана от човек, описан от един медиен анализатор като "маниак на тема контрол", включва няколко телевизионни продуцентски компании ("Walt Disney Television", "Touchstone Television", "Buena Vista Television"), собствена кабелна мрежа с 14 милиона абонати и две видео продуцентски компании.

Що се отнася до игралните филми, "Walt Disney Picture Group", оглавявана от Джо Рот (също Евреин), включва "Touchstone Pictures", "Hollywood Pictures" и "Caravan Pictures". Дисни притежава и "Miramax Films", управлявана от братята Уайнстийн. Когато "Дисни Къмпани" (Disney Company) е управлявана от Нееврейското семейството на Дисни, преди да бъде превзета от Айснер през 1984 г., тя олицетворява здравословното семейно забавление. Въпреки че все още държи правата върху "Снежанка", при Айснер компанията се разширява в производството на графичен секс и насилие. Освен това, тя има 225 филиали в САЩ и е съсобственик на няколко Европейски Телевизионни Компании.

Кабелният филиал на "ABC", "ESPN", се ръководи от президента и главен изпълнителен директор Стив Борнщайн, който е Евреин. Тази корпорация притежава и контролния дял в кабелните компании "Lifetime Television" и "Arts & Entertainment Network". "ABC Radio Network" притежава единадесет AM и десет FM станции, отново в големи градове като Ню Йорк, Вашингтон, Лос Анджелис, и има над 3400 филиала. Въпреки че е предимно телекомуникационна компания, през 1994 г. "Capital Cities/ABC" печели над 1 милиард долара от издателска дейност. Тя е собственик на седем всекидневника, "Fairchild Publications", "Chilton Publications" и "Diversified Publishing Group".

"Time Warner, Inc", е вторият от международните медийни гиганти. Председателят на управителния съвет и главен изпълнителен директор, Джералд Левин, е Евреин. Дъщерното дружество на "Time Warner HBO" е най-голямата кабелна мрежа за платена телевизия в страната. "Warner Music" е най-голямата звукозаписна компания в света с 50 лейбъла, най-големият от които е "Warner Brothers Records", оглавяван от Дани Голдбърг. Стюарт Херш е президент на "Warnervision", звеното за видеопродукция на "Warner Music". Голдбърг и Херш са Евреи. "Warner Music" е ранният популяризатор на "гангстерския рап". Чрез участието си в "Interscope Records", той спомага за популяризирането на жанр, чиито графични текстове изрично призовават чернокожите да извършват актове на насилие срещу Белите.

В допълнение към кабелната телевизия и музиката, "Time Warner" участва активно в производството на игрални филми (Warner Brothers Studio) и в издателската дейност. Издателското подразделение на "Time Warner" (главен редактор Норман Пирълстайн, Евреин) е най-големият издател на списания в страната ("Time", "Sports Illustrated", "People", "Fortune").

Когато през 1985 г., Тед Търнър, който е Неевреин, подава оферта за закупуване на "CBS", в управителните съвети на медиите в цялата страна настъпва паника. Търнър натрупа състояние от реклама и след това изгради успешна кабелна телевизионна мрежа за новини - "CNN". Въпреки че Търнър наема редица Евреи на ключови ръководни постове в "CNN" и никога не е заемал публични позиции, противоречащи на Еврейските интереси, той е човек с голямо его и силна личност и е смятан от Председателя Уилям Пейли (истинско име Палински, Евреин) и другите Евреи в "CBS" за неконтролируем: неуправляем човек, който може в някакъв момент в бъдещето да се обърне срещу тях.

Освен това, Еврейският новинар Даниел Шор, който е работил за Търнър, публично обвинява бившия си шеф, че изпитва лична неприязън към Евреите. За да блокират офертата на Търнър, ръководителите на "CBS" канят Еврейския милиардер, театрален, хотелиерски, застрахователен и цигарен магнат Лорънс Тиш да започне "приятелско" превземане на компанията и от 1986 г. до 1995 г., Тиш е председател и главен изпълнителен директор на "CBS", премахвайки всякаква заплаха от Нееврейско влияние там. Последвалите усилия на Търнър да придобие голяма мрежа са възпрепятствани от "Time Warner" на Левин, който притежава близо 20% от акциите на "CBS" и има право на вето върху големи сделки.

"Viacom, Inc", ръководена от Евреина Съмнър Редстоун (роден като Мъри Ротщайн), е третата по големина медийна корпорация в страната с приходи от над 10 милиарда долара годишно. "Viacom", която продуцира и разпространява телевизионни програми за трите най-големи мрежи, притежава 12 телевизионни станции и 12 радиостанции. Тя продуцира игрални филми чрез "Paramount Pictures", ръководена от Еврейката Шери Лансинг. Издателското подразделение на компанията включва "Prentice Hall", "Simon & Schuster" и "Pocket Books". Разпространява видеоклипове чрез над 4000 магазина "Blockbuster". Най-голямата заслуга на "Viacom" обаче е, че е най-големият доставчик на кабелни програми в света чрез своите мрежи "Showtime", "MTV", "Nickelodeon" и други. От 1989 г. насам, "MTV" и "Nickelodeon" придобиват все по-голям дял от младата телевизионна аудитория.

При положение че трите най-големи медийни компании са в ръцете на Евреи, трудно е да се повярва, че такава огромна степен на контрол е възникнала без съзнателни и съгласувани усилия от тяхна страна. Ами другите големи медийни компании? Номер четири в списъка е "News Corporation" на Рупърт Мърдок, която притежава телевизията "Fox" и филмите "20th Century Fox". Мърдок е Неевреин, но Питер Чернин, който ръководи филмовото студио на Мърдок и също така контролира телевизионните му продукции, е Евреин. Номер пет е Японската "Sony Corporation", чието дъщерно дружество в САЩ, "Sony Corporation of America", се управлява от Евреина Майкъл Шулхоф. Друг Евреин, Алън Левин, оглавява подразделението "Sony Pictures".

Повечето телевизионни и филмови продуцентски компании, които не са собственост на най-големите корпорации, също се контролират от Евреи. Например "New World Entertainment", обявена от един медиен анализатор за "премиерния независим продуцент на телевизионни програми в САЩ", е собственост на Евреина Роналд Перелман. Най-известната от по-малките медийни компании, "Dreamworks SKG", е строго еврейска. "Dream Works" е създадена през 1994 г. в условията на голям медиен шум от магната на звукозаписната индустрия Дейвид Гефън, бившия председател на "Disney Pictures" Джефри Катценберг и филмовия режисьор Стивън Спилбърг, като и тримата са Евреи. Компанията продуцира филми, анимационни филми, телевизионни програми и музикални записи. Други две големи продуцентски компании, "MCA" и "Universal Pictures", са собственост на "Seagram Company, Ltd". Президент и главен изпълнителен директор на "Seagram", гигантът в производството на алкохол, е Едгар Бронфман младши, който е и президент на Световния Еврейски Конгрес.

Добре известно е, че Евреите контролират производството и разпространението на филми от самото начало на филмовата индустрия в първите десетилетия на 20-ти век. Това е така и днес. Филмите, произведени само от петте най-големи филмови компании, споменати по-горе - Дисни, Уорнър Брадърс, Сони, Парамаунт (Виаком) и Юнивърсъл (Сийграм) - съставляват 74% от общите приходи за първите осем месеца на 1995 г.

Тримата големи фирми в телевизионното мрежово излъчване бяха "ABC", "CBS" и "NBC". С обединяването на медийните империи, тези три вече не са независими организации. Докато са били независими, всяка от тях е била контролирана от Евреин още от създаването си: "ABC" - от Леонард Голденсън, "CBS" - първо от Уилям Пейли, а след това от Лорънс Тиш, а "NBC" - първо от Дейвид Сарноф, а след това от сина му Робърт.

В продължение на няколко десетилетия в тези мрежи, отгоре до долу, работят Евреи и основната Еврейска същност на мрежовата телевизия не се променя, когато мрежите са абсорбирани от други корпорации. Еврейското присъствие в телевизионните новини остава особено силно.

Както беше отбелязано, "ABC" е част от компанията "Disney" на Айснер и изпълнителните продуценти на новинарските програми на "ABC" са Евреи: Виктор Нойфелд (20-20), Боб Райхблум (Good Morning America) и Рик Каплан (World News Tonight). "CBS" наскоро беше закупена от "Westinghouse Electric Corporation". Въпреки това човекът, назначен от Лорънс Тиш, Ерик Обър, остава президент на "CBS News" и Обър е Евреин. В "NBC", която сега е собственост на "General Electric", президентът на "NBC News" Андрю Лак е Евреин, както и изпълнителните продуценти Джеф Зукър ("Today"), Джеф Гралник ("NBC Nightly News") и Нийл Шапиро ("Dateline").

Печатните медии, след телевизионните новини и всекидневниците са най-влиятелната информационна медия в Америка. Шестдесет милиона от тях се продават (и вероятно се четат) всеки ден. Тези милиони се разпределят между около 1500 различни издания. Човек би могъл да заключи, че самият брой на различните вестници в Америка би осигурил защита срещу Еврейски контрол и манипулация. Това обаче не е така. Има по-малко независимост, по-малко конкуренция и много по-малко представяне на нашите интереси, отколкото би си помислил обикновеният наблюдател.

Времената, когато повечето градове и дори села имаха няколко независими вестника, издавани от местни хора, които бяха тясно свързани с общността, отминаха. Днес повечето "местни" вестници са собственост на доста малък брой големи компании, контролирани от ръководители, които живеят и работят на стотици или хиляди километри от тях.

Факт е, че само около 25 % от 1500-те вестника в страната са независими; останалите са собственост на вериги от вестници. Само няколко от тях са достатъчно големи, за да поддържат независими репортерски екипи извън собствените си общности; останалите зависят от тези няколко за всички национални и международни новини.

Империята "Нюхаус" на братята Евреи, Самюъл и Доналд Нюхаус е пример не само за липсата на реална конкуренция сред Американските всекидневници: тя илюстрира и ненаситния апетит на Евреите към всички органи за контрол на общественото мнение, върху които могат да се наложат. Нюхаус притежават 26 всекидневника, включително няколко големи и важни вестника, като "Cleveland Plain Dealer", "Newark Star-Ledger" и "New Orleans Times-Picayune"; най-големия конгломерат за издаване на книги в страната "Random House" с всичките му дъщерни дружества; "Newhouse Broadcasting", състоящ се от 12 телевизионни станции и 87 кабелни телевизионни системи, включително някои от най-големите кабелни мрежи в страната; неделното издание "Parade" с тираж над 22 милиона екземпляра седмично; около две дузини големи списания, включително "New Yorker", "Vogue", "Madmoiselle", "Glamour", "Vanity Fair", "Bride's", "Gentlemen's Quarterly", "Self, House & Garden" и всички други списания на изцяло притежаваната група "Conde Nast".

Тази Еврейска медийна империя е основана от покойния Самюъл Нюхаус, имигрант от Русия. Превземането на толкова много вестници от семейство Нюхаус до голяма степен е възможно благодарение на факта, че вестниците не се издържат от абонатите си, а от рекламодателите. Именно приходите от реклама - а не дребните суми, събирани от читателите на вестника - са тези, които в голяма степен плащат заплатата на редактора и носят печалба на собственика.

Когато големите рекламодатели в един град предпочетат един вестник пред друг, предпочитаният вестник процъфтява, докато конкурентът му загива. От началото на 20-ти век, когато Еврейската търговска власт в Америка се превръща в доминираща икономическа сила, се наблюдава постоянно нарастване на броя на Американските вестници в Еврейски ръце, съпроводено с постоянно намаляване на броя на конкурентните вестници от Нееврейски произход - най-вече в резултат на селективната рекламна политика на Еврейските търговци.

Нещо повече, дори вестниците, които все още са собственост и се управляват от Неевреи, са толкова силно зависими от приходите от Еврейска реклама, че редакционната им политика и политиката на отразяване на новините до голяма степен се определят от Еврейските симпатии и антипатии. Във вестникарския бизнес, както и навсякъде другаде, важи, че този, който плаща, определя мелодията.

Три Еврейски Вестника

Потискането на конкуренцията и установяването на местни монополи върху разпространението на новини и мнения са характерни за засилването на Еврейския контрол върху Американските вестници. Възможността на Евреите да използват пресата като незаобиколим инструмент на Еврейската политика, едва ли може да се илюстрира по-добре от примера на трите най-престижни и влиятелни вестника в страната: "New York Times", "Wall Street Journal" и "Washington Post".

Тези три вестника, доминиращи в Американските финансови и политически столици, определят тенденциите и насоките за почти всички останали. Те са тези, които решават кое е новина и кое не е, на национално и международно ниво. Те създават новините, а останалите само ги копират, като и трите вестника са в Еврейски ръце.

Вестник "The New York Times" е основан през 1851 г. от двама Неевреи - Хенри Реймънд и Джордж Джоунс. След смъртта им, през 1896 г., вестникът е закупен от Джоунс, от богат Еврейски издател Адолф Окс. Неговият правнук, Артър Окс Сулцбергер-младши, е настоящият издател и главен изпълнителен директор на вестника. Изпълнителен редактор е Макс Франкъл и отговорен редактор е Джоузеф Леливелд. И двамата също са Евреи. Чрез "New York Times Co." семейство Сулцбергер притежава и 33 други вестника, включително "Boston Globe"; дванадесет списания, включително "McCall's" и "Family Circle" с тиражи над 5 милиона броя всяко; седем радио и телевизионни станции; система за кабелна телевизия; и три книгоиздателски компании. "The New York Times News Service" предава новини, материали и снимки от "New York Times" по кабел до 506 други вестника, информационни агенции и списания.

От подобно национално значение е и вестникът "Washington Post", който, благодарение на своите "разкрития" в правителствените агенции във Вашингтон, има вътрешна информация за новините, свързани с Федералното правителство. "Washington Post", както и "New York Times", имаха Нееврейски произход. "Washington Post" е създаден през 1877 г. от Стилсън Хътчинс, закупен е от него през 1905 г. от Джон Маклийн и по-късно е наследен от Едуард Маклийн.

През Юни 1933 г., в разгара на "Голямата Депресия", обаче вестникът е принуден да фалира. Той е закупен на търг от Юджийн Майър, Еврейски финансист. Понастоящем "Washington Post" се управлява от Катрин Майер Греъм, дъщеря на Юджийн Майър. Тя е основен акционер и председател на борда на директорите на "Washington Post Co.". През 1979 г., тя назначава сина си Доналд за издател на вестника. Сега той заема и постовете президент и главен изпълнителен директор на "Washington Post Co.". "The Washington Post Co." има редица други медийни участия във вестници, телевизия и списания, най-вече седмичното списание "Newsweek", което е номер две в страната.

"The Wall Street Journal", който се продава в 1,8 милиона екземпляра всеки делничен ден, е най-тиражният всекидневник в страната. Той е собственост на "Dow Jones & Company, Inc.", Нюйоркска корпорация, която издава и 24 други всекидневника и седмичния финансов таблоид "Barron's", наред с други неща. Председател и главен изпълнителен директор на "Dow Jones" е Питър Кан, който е Евреин. Кан заема и постовете председател и издател на "Wall Street Journal".

Повечето от другите големи вестници в Ню Йорк не са в по-добри ръце от "New York Times" и "Wall Street Journal". "The New York Daily News" е собственост на Еврейския предприемач в областта на недвижимите имоти Мортимър Б. Зукерман. "The Village Voice" е лична собственост на Леонард Стърн, Еврейски милиардер, собственик на фирмата за доставка на домашни любимци "Hartz Mountain".

Други Масови Медии

Историята е почти същата за другите медии, както и за телевизията, радиото и вестниците. Помислете например за новинарските списания. В Съединените Щати се издават само три такива: "Time", "Newsweek" и "U.S. News and World Report". "Time", със седмичен тираж от 4,1 милиона, се издава от дъщерно дружество на "Time Warner Communications".

Главният изпълнителен директор на "Time Warner Communications", както споменахме по-горе, е Евреинът Джералд Левин. "Newsweek", както бе споменато по-горе, се издава от компанията "Washington Post", ръководена от Еврейката Катрин Майер Греъм. Седмичният му тираж е 3,2 милиона. "U.S. News & World Report", със седмичен тираж от 2,3 милиона, е собственост и се издава от Евреина Мортимър Зукерман. Зукерман е собственик и на "Atlantic Monthly" и на Нюйоркския таблоиден вестник "Daily News", който е шестият по големина вестник в страната.

Сред гигантските книгоиздателски конгломерати, ситуацията също е Еврейска. Според "Publisher's Weekly", три от шестте най-големи книгоиздатели в САЩ са собственост на Евреи или се контролират от тях. Тези трите са: на първо място "Random House" (с многобройните си дъщерни дружества, включително "Crown Publishing Group"), на трето място "Simon & Schuster" и на шесто място "Time Warner Trade Group" (включително "Warner Books and Little", "Brown"). Друго издателство от особено значение е "Western Publishing". Въпреки че е едва на 13-то място по големина сред всички издателства в САЩ, то заема първо място сред издателите на детски книги с над 50% от пазара. Негов председател и главен изпълнителен директор е Евреинът Ричард Снайдър, който току-що замени Ричард Бърнстейн, също Евреин.

Ефектът от Еврейския Контрол Върху Медиите

Това са фактите за Еврейския медиен контрол в Америка. Всеки, който желае да прекара няколко часа в голяма библиотека, може да провери тяхната достоверност. Надявам се, че тези факти са меко казано обезпокоителни за вас. Трябва ли да се позволи на някое малцинство да притежава такава страхотна власт? Със сигурност не, и ако позволим на хора с убеждения, изразени в Талмуда, да определят какво да четем или гледаме, това малцинство ще получи властта да формира съзнанието ни, така че да отговаря на техните собствени Талмудистки интереси, които, както показахме, са диаметрално противоположни на интересите на нашия народ.

Позволявайки на Евреите да контролират нашите медии за новини и развлечения, ние правим нещо повече от това да им предоставим решаващо влияние върху нашата политическа система и фактически контрол върху нашето правителство; ние им предоставяме и контрол върху умовете и душите на нашите деца, чиито нагласи и идеи се формират повече от Еврейската телевизия и Еврейските филми, отколкото от техните родители, училища или каквото и да било друго влияние.