В древните традиции на Арийците на Виракоча в Южна Америка, думата "Мана" е използвана за символизиране на духовната мощ, същата дума е използвана и в регионите на Далечния Изток. В Хиндуизма, древната змийска Богиня се нарича Манас и Манаса и е свързана с Луната. В Древногръцкия език, Мана означава Майка и Монад всъщност се изписва на Древногръцки като Монас. А в руните Мана, също изписвана като Манас, е важна руна и същевременно означава Луна.

Богинята Манаса:

В Санскритските текстове Манас, изписван също като Манаса и Мана, се свързва с Аджна чакрата - шестата чакра. Но също така се свързва и с областта на епифизата. Концепцията за това е открадната от Евреите и е поставена в тяхната библия като "манна небесна", те правят голяма работа от това в своята кабала. Просто още една открадната и покварена информация. Древните Гърци наричат Мана златния дъжд или росата от небето. Това е свързано с избелването на металите, трансформацията на чакрите от Амрита или златния дъжд. Този Златен дъжд се нарича също и Златен нектар в Даоизъм/Таоизъм и се описва като вкусът в устата, който се появява с активирането на епифизната област в главата. Бялото също е цветът на росата или капката на Шива, която се свързва с Лунния център. Мана е открадната мантра за активиране на епифизната област. В Санскрит, тя управлява пълното просветление на ума.

Източници:
The Greek Kabala, Barry
The Magicians Of The Gods, Graham Hancock
The Return Of The Serpents Of Wisdom, Pinkham
Mary Magdalene: The Illuminator, William Henry

Статия от форумите на Радостта на Сатана