"Най-добрата музика винаги е идвала от Дявола." Това се знае от край време. Наред с литературата, театъра и изкуството, християнската църква винаги е била изключително подозрителна и към музиката, която не произлиза директно от тях и над която нямат пълен контрол.
Сатана е майстор на цигулката и флейтата. Италианският композитор от 18 век Джузепе Тартини бил вдъхновен от Сатана, който му се явил насън, където го чува как свири на цигулка. Той заявява, че това е най-красивата музика, която някога е чувал - "неописуемо красива". Той веднага се събужда и се опитва да запише това, което е чул, но никога не успява да я пресъздаде напълно. Въпреки това, той дава всичко от себе си и публикува известната композиция "Дяволски Трели".
Цигуларят от 19 век Николо Паганини бива многократно обвинен в "сътрудничество с Дявола", поради факта, че никой не би могъл да напише или изсвири нещо толкова красиво без помощта на Сатана. Тук християнската църква косвено признава, че красотата на Сатана далеч надминава всичко, което почитат.
Модест Мусоргски композира "Нощ на голия връх". Музиката представя Сабат на вещици. Кулминацията на оригиналното произведение представя триумфа на Сатана, но за християнските съвременници на Мусоргски, той прекрачва границата. Николай Римски-Корсаков преработва произведението, добавяйки звън на църковна камбана в края му.
Сатана също вдъхновява Карл Орф в сънищата му, когато той пише "Кармина Бурана". Тази творба е най-известна като част от музиката във филма "Поличбата." Орф разказва на съпругата си, че докато е работил върху музиката, Демони често се явявали в сънищата му.
Джазът е свързан със Сатана. Ритъма, танцът, които музиката вдъхновява, и, разбира се, джазът прокарва пътя на рокендрола.
Музиката винаги е била голям приятел на човечеството. Чрез музиката се освобождаваме от напрежението, тъй като тя отпуска лявата [логическата] страна на мозъка, позволявайки на дясната творческа страна да се прояви чрез нови идеи и решения за нещата, по същия начин, по който ни помага и медитацията. Сатана може да ни говори чрез музиката. С музиката всичко е по-приятно. Работата става по-лесна, бързият ритъм може да накара човек да се раздвижи, успокояващият ритъм може да успокои настроението му, а секса на фона приятна музика може да бъде невероятно преживяване.
Уилям Блейк заявява, че истинската поезия е "дело на Дявола." Сатана вдъхновява творчеството. Той разпалва творчеството във своите последователи. Със Сатана ние се учим и растем. Всеки един от нас е уникален.
На врагът му се иска всички да са клонинги, дрони и парцали без индивидуалност. Вражеските програми оскверняват и потъпкват човешкия дух, докато поробват душата. Сатана олицетворява свободата и индивидуалността.