О ти, от Ангелите най-мил, най-мъдър,
О Бог, предаден от съдбата, лишен от възхвала,
Сатана, смили се над дългото ми страдание!
О Принц на изгнанието, който беше отхвърлен,
Който се издига по-силен, когато е потиснат,
Сатана, смили се над дългото ми страдание!
О ти, който знаеш всичко, владетел на Ада,
Познат лечител на човешките страдания,
Сатана, смили се над дългото ми страдание!
Ти, който обрече прокажените и париите
Покажи от любов, Рая, който ще дойде,
Сатана, смили се над дългото ми страдание!
Ти, който в Смъртта, твоя господарка стара и силна,
Ражда Надежда - възхитително отклонение!
Сатана, смили се над дългото ми страдание!
Ти, който даваш на изгнаника гордият поглед
Който проклина тълпата, която гледа страданията му,
Сатана, смили се над дългото ми страдание!
Ти, който знаеш, къде се крие алчната земя
Скъпоценните камъни, които ревнив Бог крие,
Сатана, смили се над дългото ми страдание!
Ти, чието ясно око познава дълбоките гробници
Където са погребани множество метали,
Сатана, смили се над дългото ми страдание!
Ти, чиято велика ръка прикрива пропастта
От сомнамбула, който го примамват покривите,
Сатана, смили се над дългото ми страдание!
Ти, който с магия омекотяваш старите кости
На скитащи пияници, стъпкани от коне,
Сатана, смили се над дългото ми страдание!
Ти, който утешаваш крехкото човечество в болка,
Научи ни да правим оръжия и гърмящ памук,
Сатана, смили се над дългото ми страдание!
Ти, който си поставил своя знак, умел съучастник,
Върху сърцето на Крез - грубо и подло,
Сатана, смили се над дългото ми страдание!
Ти, който постави в сърцата и очите на жените
Култът на раните, любовта към бедността,
Сатана, смили се над дългото ми страдание!
Тояга на изгнаника и откривателя,
Изповедник на осъдения заговорник,
Сатана, смили се над дългото ми страдание!
Баща на тези, които в мрачния си гняв
Бог изгони от земния си Рай,
Сатана, смили се над дългото ми страдание!
Молитва
На тебе, О Сатана, слава и хвала,
В Небесата, някогашното ти царство, бездната
на Ада, където, сега, ти сънуваш мълчаливо
Дай възможност на душата ми, един ден, под Дървото
на Знанието, да почива близо до теб, когато над главата,
Като нов Храм, широките му клони се разпростират!