Хирошима Преди

Хирошима След

Едва след войната, Американската общественост научава за усилията на Япония да сложи край на конфликта. Например, репортерът на "Чикаго Трибюн" ("Chicago Tribune"), Уолтър Трохан, е принуден от военната цензура да не публикува в продължение на седем месеца една от най-важните истории за войната.

В статия, която най-накрая се появява на 19 Август 1945 г. на първите страници на "Чикаго Трибюн" и "Вашингтон Таймс-Хералд" ("Washington Times-Herald"), Трохан разкрива, че на 20 януари 1945 г., два дни преди да отпътува за срещата в Ялта със Сталин и Чърчил, президентът Рузвелт получава меморандум от 40 страници от Генерал Дъглас Макартър, в който са описани пет отделни предложения за капитулация от високопоставени Японски служители. (Пълният текст на статията на Трохан е публикуван в "Зимен 1985-86 Журнал" ("Winter 1985-86 Journal"), страници 508-512)

Този меморандум показва, че Японците предлагат условия за капитулация, почти идентични с тези, които в крайна сметка са приети от Американците на официалната церемония по капитулацията на 2 септември - т.е. пълна капитулация на всичко, с изключение на личността на Императора. По-конкретно, условията на тези предложения за мир включват:

- Пълна капитулация на всички Японски сили и оръжия у дома, на островните владения и в окупираните страни.
- Окупация на Япония и нейните владения от Съюзнически войски под Американско ръководство.
- Япония се отказва от всички територии, завзети по време на войната, както и от Манджурия, Корея и Тайван.
- Регулиране на Японската промишленост с цел спиране на производството на всякакви оръжия и други инструменти за водене на война.
- Освобождаване на всички военнопленници и затворници.
- Предаване на обявените за извършители на военни престъпления. ¹

Малко хора могат да разберат мащаба на ужасите, причинени от използването на атомни оръжия. Цивилните жители на Хирошима бяха нападнати рано сутринта. Гражданите се готвеха да отидат на работа, децата се подготвяха за училище и никой не подозираше какво ще се случи. Когато Полковник Тибитс пуснал бомбата, ударните вълни били толкова силни, че ударили самолета в небето. Районът, в който падна бомбата, беше горещ като повърхността на слънцето. Хората се стопиха в стените, останаха само сенките на овъглените им образи.

Положението на оцелелите е още по-тежко. Кожата се отлепяше от костите на многото все още живи хора. Косата падаше на кичури от главите им. Зародишите изпадали от коремите на бременните жени. Много други получиха изгаряния от трета степен и дълготрайни ужасяващи последици, като например келоидни белези, причинени от топлинната радиация. "Президентът Труман твърдо защитаваше използването на атомната бомба, твърдейки, че тя е "спасила милиони животи", като е сложила бърз край на войната." Обосновавайки решението си, той стига дотам, че заявява: "Светът ще отбележи, че първата атомна бомба беше хвърлена върху Хирошима, военна база. Това беше така, защото при тази първа атака искахме да избегнем, доколкото е възможно, убийството на цивилни граждани."

Това беше абсурдно твърдение. Всъщност почти всички жертви са били цивилни, а в официалния доклад на Стратегическото Бомбардировъчно Проучване на Съединените Щати (издаден през 1946 г.) се посочва: "Хирошима и Нагасаки бяха избрани за цели поради концентрацията на дейности и население." Ако атомната бомба е била хвърлена, за да впечатли Японските лидери с огромната разрушителна сила на новото оръжие, това е можело да бъде постигнато чрез разполагането ѝ в изолирана военна база. Не е било необходимо да се унищожава голям град. И каквото и да е оправданието за взрива в Хирошима, много по-трудно е да се защити втората бомбардировка на Нагасаки.

След огнената буря, унищожила Хамбург през Юли 1943 г., Холокоста в Дрезден в средата на Февруари 1945 г. и бомбардировките на Токио и други Японски градове, Американските лидери - както по-късно коментира Генералът от Американската Армия Лесли Гроувс - "като цяло са свикнали с масовото избиване на цивилни." 2

"Експериментът е изключително успешен", съобщава Президентът Хари С. Труман на колегите си, когато научава, че Американските военни са хвърлили атомната бомба върху Хирошима.

"След бомбардировките, Японските режисьори се опитват да документират ужаса, който атомните бомби са оставили в Япония. Разпознавайки това като потенциална заплаха, Американската армия конфискува всички Японски кадри, след което издава заповед за забрана на всички бъдещи филми." ³

Хирошима и Нагасаки - факти и измислици:

* Лъжа: В Японските градове са пуснати листовки, които предупреждават цивилното население да се евакуира.
* Истина: Листовките бяха пуснати, след като бомбардирахме Хирошима и Нагасаки.

* Лъжа: Използването на атомните бомби съкрати войната.
* Истина: Японците се стремят към мир, когато се връщат от Потсдамската Конференция на 3 Август 1945 г., три дни преди Американската армия да бомбардира Хирошима.

* Лъжа: Бомбардирахме Хирошима, която беше важна база на Японската Армия.
* Истина: Бомбардирахме центъра на Хирошима, който имаше население от 350,000 души.
* Истина: Само четири от 30-те цели, всъщност, са били военни. ⁴

В действителност, атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки са експерименти, ръководени и насърчавани от Евреи.

"Възможно е никога да не ни се наложи да използваме това атомно оръжие във военни операции, тъй като само заплахата от използването му ще убеди всеки противник да ни се предаде."
- Хайм Вайцман [Евреин]

Справки:
¹ "Институт за Исторически Преглед" ("Institute for Historical Review"), Статия: Беше ли Необходима Хирошима? Защо Атомните Бомбардировки е Можело да Бъдат Избегнати от Марк Вебер
² Пак там
³ Пак там
⁴ www.naturalnews.com/019176_atomic_bomb_Hiroshima