По-долу е показано, че всички висши ръководители на Третия Райх не само са били силно антихристиянски настроени, но и са отхвърляли Християнския "морал".
Следващите цитати са взети от:
Дневниците на Гьобелс
Редактирано и преведено от Луис П. Лохнер
© 1971 г. от "Universal-Award House, Inc."; 1948 г. от "Doubleday & Company"; Гардън Сити, Ню Йорк.
"Гьобелс също се разкрива като яростен противник на Християнските църкви. Той пояснява, че планира да се справи с църквите след войната и да ги сведе до състояние на безсилие."
*Вмъкване на Редакторите, Страница ix
"Райхслайтер Мартин Борман става наследник на Рудолф Хес като заместник на Хитлер по партийните въпроси след сензационното бягство на Хес в Англия през 1941 г. Той се оказва един от най-радикалните и безкомпромисни Нацисти, изпълнен с омраза към Църквата."
Страница 99
"Американските Вестници твърдят, че Сталин е предопределен да спаси Християнството."
Страница 108
"Рузвелт е измислил нова Християнска пропаганда за Великденските празници. Той сравнява пътя на победените Европейски народи с пътя към Голгота и твърди, че именно той е божествено предопределен да защити Християнството от неоезичеството - разбира се, с помощта на изключително Християнския Съветски Съюз, който в миналото се е отличавал с религиозен фанатизъм!"
Страница 182
ЗАБЕЛЕЖКА*
Комунизмът не е антихристиянски, както е прието да се смята. 80 милиона библии, отпечатани в Китай - и числото се увеличава. Линк към статия от "Християнството Днес" ("Christianity Today").
"От една страна, не може да се отрече, че някои мерки на партията, особено "Указът за Кръстовете", са улеснили твърде много епископите да се обявяват срещу държавата." [Нацистите настояват за премахване на кръстове от училищата и болниците] Вмъкване на Редакторите
"Цялото отношение на Гьоринг към Християнските Църкви и Християнските деноминации е съвсем открито и безпристрастно. Той вижда през тях и няма никакво намерение да ги взема под своя закрила."
Страница 163, 164
"За Католическата Църква е мръсно и долно да продължава подривната си дейност по всички възможни начини. Наред с Евреите, тези политико-богомолци [политизиращи свещеници] са най-отвратителната измет, която все още приютяваме в Райха. След войната ще дойде време за цялостно решаване на този проблем."
Страница 168
"Проституцията в Берлин ни причинява много главоболия тези дни. По време на една акция установихме, че 15 процента от всички арестувани жени са болни от венерически болести, а повечето от тях дори от сифилис. Със сигурност трябва да направим нещо по въпроса. В дългосрочен план няма как да избегнем създаването на "квартал на червените фенери" в столицата на Райха, подобен на тези в Хамбург, Нюрнберг и други големи градове. Просто не можеш да организираш и управляваш четиримилионен град в съответствие с представите за буржоазен морал."
Страница 189
"Фюрерът се изказа много подигравателно за високомерието на висшето и низшето духовенство. Безумието на Християнската доктрина за изкуплението, действително въобще не се вписва в нашето време. Фюрерът цитира редица изключително драстични и отчасти дори грозни примери. Докато най-образованите и най-мъдрите учени цял живот се мъчат да изучат само един от загадъчните закони на природата, един малък селски свещеник от Бавария е в състояние да реши този въпрос въз основа на религиозните си познания. Човек може да се отнася с пренебрежение към подобна отвратителна постъпка."
Страница 421
"Католическото свещеничество си сътрудничи с враговете на нашата страна по един наистина изменнически начин. Мога да се пръсна от ярост, когато си помисля, че сега не можем да потърсим сметка на виновните. Ще оставим отмъщението си за по-късно."
Страница 429
"Няколко Католически и Протестантски свещеници са осъдени на смърт. Те са обидили Германските въоръжени сили по най-безсрамен начин. Предложих на Фюрерът да бъдат публикувани присъдите, заедно със становището на съда."
Страница 544
Следващите цитати са взети от: "Секс и Общество в Нацистка Германия" ("Sex and Society in Nazi Germany") от Ханс Петер Блойел © 1972 г., 1973 г.
Превод от Немски Език на Дж. Максуел Браунджън "Чистият Райх" ("Das saubere Reich")
Публикувано в Англия под заглавие "Сила чрез Радост" ("Strength through Joy"), Ноември 1973 г.
"Веднъж Гьобелс се подиграваше на допотопните морални концепции на реакционерите и на трактарианският дух на техните другари по легло. Хитлер се възползва от репликата и се втурва в един от яростните си изблици: "Ненавиждам прекомерната скромност и моралното натрапване. Какво общо има това с нашата борба? Това са остарели представи на реакционни старици като Хугенберг, които могат да си представят националното подмладяване само в термините на добродетелните обичаи и строгостта. "Лига на Добродетелта" и "Християнско-Германски Сътрапезници", "замяна на материалните загуби на нацията с духовни придобивки" и всички останали евтини патриотични глупости. Нашето въстание няма нищо общо с буржоазните добродетели. Ние сме въстание, породено от силата на нашия народ - силата на неговите бедра също, ако щете. Няма да развалям настроението на никой от моите хора. Ако изисквам от тях максималното, трябва и да им позволя да изпускат парата, както им е угодно, а не както е угодно на много възрастни църковни кокошки. Моите юнаци не са ангели."
Страници 5 - 6
"Публикувайки тази критика в "Атака" ("Der Angriff"), печатния орган на собствения си Берлински Регион ("Berlin Gau"), Гьобелс се превръща в защитник на прогресивния сексуален морал и порицател за "неестествените хора", чиито морални схващания биха могли в краен случай да ръководят "обществен живот в манастир", но са напълно неуместни в "модерната цивилизована държава". Като просветен революционер, той презираше моралните подслушвачи, които не искаха нищо друго, освен да създадат "комитети за непорочност" в градовете и селата и да превърнат нова Германия в пустиня на примирението и лицемерието. Описвайки това поведение като "Bett Schnüffelei" [душене на леглото], той обвинява тези, които претендират за морални ценности - "недодяланите", чиято цел е да контролират сексуалния живот на Müller и Schulze [Смит и Джоунс], както и морално вредните дейности на танцьорки и сценични звезди с презрително лицемерие и прекомерна скромност. Нито една уважаваща себе си Германка не биваше да излиза навън без придружител, да пуши, да пие, да се облича или да си прави прическа: това бяха правила за благоприличие, защитавани от подли фанатици и арогантни съдии на морала."
"Не беше ли Националсоциализмът на страната на живота и не целеше ли да зарази нацията с оптимизъм и радост от живота?"
"Ето защо даваме възможност и на работниците да се обличат празнично по празнични поводи. Ето защо разпространяваме сила чрез радост. И затова отхвърляме агентите на лицемерната прекомерна скромност и отказваме да им позволим да развалят с вечната си и злобна педантичност, удоволствията, които са толкова важен компенсатор на неприятностите, грижите и лишенията на земното съществуване за една достойна нация, която има всички основания да черпи сили за трудната си борба за оцеляване от все по-обновеното и съзнателно утвърждаване на живота."
Страници 101-103