The Третият Райх: Борба Срещу Християнската Педофилия

Когато някой стигне достатъчно далеч в разобличаването на престъпността и корупцията и дори още по-далеч в опита си да направи нещо по въпроса, винаги е атакуван. Нацистка Германия не е по-различна. Предвид откритите медии днес, престъпленията на Християнството вече не могат да бъдат скрити от света. Тези отвратителни сексуални посегателства срещу деца са се случвали в продължение на векове. Третият Райх не е търпял тези престъпления и за това, че се е разправял с Християнските Църкви, множеството от тях, които са изнасилвали деца, е бил атакуван от света.

Истината е, че "хомосексуалистите", които са били затворени в концентрационните лагери, не са били арестувани просто за това, че са хомосексуалисти. По-голямата част от тях са били политически затворници, свещеници, министри и други членове на Християнското духовенство, които са тормозили и изнасилвали деца, като например свещеници, които са експлоатирали олтарски момчета. Ватиканът атакува Нацистка Германия за това. За разлика от комунистическия Съветски Съюз, Третият Райх в действителност не се е опитвал да контролира личния сексуален живот на Германските граждани.


Следният текст е взет от книгата: "Палачът на Хитлер: Животът на Хайдрих" ("Hitler's Hangman: The Life of Heydrich") от Роберт Герварт 2011 г.:

"Освен към комунистите и Евреите, през 30-те години на ХХ век Хайдрих изпитва особена омраза към Католическата Църква и преследва Католическите духовници с ентусиазъм, който надминава дори този на Химлер. Християнската идея за брака в крайна сметка ще трябва да бъде изоставена в полза на полигамията, която ще позволи оплождането на повече Арийски жени, и на една расово обусловена концепция за човешкото партньорство, която ще позволи развод за безплодните и расово непригодните."

"Хайдрих и други влиятелни антицърковни привърженици като Йозеф Гьобелс, Рудолф Хес и Мартин Борман се опитват да подкопаят позицията на Църквата, като свързват отделни свещеници с комунизма и педофилията. Скоро след завземането на властта в Бавария, например, Хайдрих предприема действия срещу трима свещеници, които са изразили загриженост относно отношението към затворниците в концентрационния лагер Дахау. В края на Ноември, след проведено разследване, те признават, че са разпространявали истории за зверства, и са арестувани. При претърсването на жилищата им е открита неизбежната Марксистка литература и други доказателства, които ги свързват с комунизма, като всичко това е своевременно публикувано. Хайдрих използва случая публично, за да нарисува картината на комунистическото внедряване в свещеничеството и да аргументира необходимостта от политическа полиция, способна да се бори с подобна заплаха."

"През 1935 г. Нацистката държава организира поредица от съдебни процеси срещу членове на различни Католически ордени, обвинявайки ги в международно пране на пари и неморални, т.е. хомосексуални и педофилски, практики."

"През март 1935 г. разследванията на валутни престъпления са систематично разширявани; Гестапо и СД (служба за сигурност) участват активно в претърсванията на манастири и конфискуват документи, които служат като доказателство в последвалите съдебни процеси. До края на 1935 г. около седемдесет духовници са осъдени в тридесет процеса въз основа на тези материали. Предполагаемите сексуални престъпления, извършени от католически духовници и членове на ордени, са били от още по-голяма пропагандна полза за Нацисткия режим. Тези процеси целяха да разрушат репутацията на Католическата Църква и бяха насочени предимно срещу свещеници, монаси, мирски братя и монахини, работещи в начални и средни училища. Едновременно с това започналата от Йозеф Гьобелс кампания в пресата се опитва да убеди родителите да не излагат децата си на вероятния риск от сексуални посегателства в религиозните училища. Един от известните и широко разгласени процеси през 1936 г. се отнася до Францисканците от Рейнския град Валдбрайтбах, които са обвинени в системно малтретиране на поверените им деца. Както възрастните, така и учениците бяха насърчавани да четат ужасяващите разкази за злоупотреби и сексуален хаос, за които се твърдеше, че са в основата на дейността на Францисканците. Общо 250 съдебни процеса са заведени срещу духовници и членове на ордена, за които се твърди, че са хомосексуалисти, и по време на тях са осъдени над 200 членове на Католическия орден."

"Папската енциклика (папско писмо, изпратено до всички епископи на Католическата Църква) "Mit brennender Sorge" ("с изгаряща тревога") от Март 1937 г., в която Папа Пий XI изразява дълбоката си загриженост относно нарушенията на църковното споразумение от 1933 г. от страна на Нацистките власти."

"Постепенно Хитлер се оттегля от всякакво пряко участие в Църковната политика и фундаменталното преустройство на отношенията между Нацистката държава и Църквата, на което се надяват Хайдрих и други партийни радикали, се отлага за след войната. Докато Хитлер се въздържа от публични антицърковни изявления, а Химлер официално инструктира СС да запази неутралитет по отношение на Църковната политика, Хайдрих продължава да действа, вероятно с благословията на Химлер. На 27 май 1937 г. той пише директно до Хитлер с молба да му бъде разрешено да арестува свещенически дисиденти "с цел запазване на държавната власт", ако те започнат да проявяват политическа активност. Една година по-късно, през юни 1938 г., Хайдрих пише до Ханс Ламерс, ръководител на Райхсканцеларията, като заявява, че Ватиканът в крайна сметка е отговорен за антигерманската агитация от Чехословакия и Франция. Но Хитлер продължава да настоява, че решаването на "църковния проблем" трябва да се отложи до края на все по-вероятната международна война."


Следният текст е взет от книгата: "Третият Райх на Власт" ("The Third Reich in Power") от Ричард Дж. Евънс 2005 г.

"Министърът на Пропагандата на Райха, Гьобелс, също изиграва своята роля. След Енцикликата, той засилва публичната кампания срещу предполагаемите сексуални скандали с участието на Католически свещеници, която започва още в средата на 1935 г. През ноември 1935 г. петнадесет монаси са изправени пред съда за престъпления срещу закона за хомосексуализма в дом за психично болни в западна Германия. Те получават тежки присъди, затвор и вниманието на безкрайни статии в пресата. Скоро и други свещеници са съдени за предполагаеми сексуални престъпления срещу непълнолетни в Католически домове за деца и други подобни институции. До Май 1936 г. пресата съобщава за съдебния процес в Кобленц срещу над 200 Францисканци за подобни престъпления."

"Фокусирайки се върху обвиненията в педерастия, пресата твърди, че манастирите са "развъдник на отвратителна епидемия", която трябва да бъде изкоренена. До Април 1937 г. се твърди, че над хиляда свещеници и монаси очакват съдебен процес по такива обвинения."

"изисква от Католическата Църква да "свали маската", намеквайки, че хомосексуализмът и педофилията са епидемия в Църквата като цяло, а не изолирани случаи."

"Особено обиден, заявява пресата, е фактът, че Църквата застава зад обвиняемите и ги третира като мъченици. След като последваха още съдебни процеси, Министерството на Пропагандата организира постоянна кампания, за да представи Църквата като сексуално покварена и недостойна да й бъде поверено възпитанието на младите хора."

"такива неща се случват само в Църквата, където се предполага, че те са неизбежен страничен ефект на безбрачието, което Църквата изисква от свещениците. "Католическата Църква е рана на здравото расово тяло, която трябва да бъде премахната", се казва в една статия в Нацистката преса. Кулминацията на кампанията е яростната реч на самия министър на Пропагандата на Райха, произнесена пред 20 000 верни на Партията слушатели и излъчена по националното радио на 28 Май 1937 г., в която той осъжда Католическите "покварители и отровители на душата на народа" и обещава, че "тази сексуална чума трябва да бъде изтребена от корен и клон".
"Тук, сред нас, не властва законът на Ватикана", предупреждава той Църквата, "а законът на Германския народ".

"сега Нацистите започнаха постоянна кампания за закриване на деноминационните училища и замяната им с нерелигиозни "обществени училища", подкрепени от гласовете на родителите."