Съществуват два начина за призоваване на същество или за работа с енергия: "Евокация" и "Инвокация". Духовната евокация представлява призоваването на енергия или същност, било то Демон, дух, починал човек или елементал, които се проявяват извън оператора. При работа с енергия, тя винаги е извън оператора и никога вътре тялото му. При евокацията никога няма пряка връзка или обвързване.
Инвокацията представлява приемане на духа вътре в нас. Съществото всъщност влиза в тялото на оператора. Пример за това е инвокирането на Демон, който говори чрез оператора, използвайки собствения му глас за да общува. Често, когато това се случи, гласът на човека може да се промени, да стане по-дълбок, дрезгав или различен по някакъв начин. По време на сеанси, често медиумът е в състояние да произведе вещество, наречено "ектоплазма", което предоставя луминисцентен материал, за да може евокираният дух да се прояви видимо. Това е форма на инвокация, тъй като съществува пряка връзка между духа и медиума.
Има много различни същества. Едно от нещата, които научих, е че Демоните на Сатана никога не ни вредят, по никакъв начин, когато влизат в телата ни. Винаги сме в съзнание и напълно осъзнаваме случващото се. Когато те говорят чрез нас, ние сме наясно с това, което казват и нищо никога не е насилствено. Няма пропуски, нито "липсващо време", за разлика от това, което се случва с тези, които инвокират ангелски същества. Ангелите често се представят за Демони. Има същности, които не са със Сатана и когато бъдат поканени [обикновено това са ангели или сродни на тях], те поемат контрол над оператора и му причиняват вреди. В такива случаи, потърпевшият няма никакви спомени за събитието, липсва му време и е много вероятно да се появят допълнителни проблеми.
Сатана е носител на знание. Той няма причина да кара някого да забравя или да създава пропуски в паметта му, за да скрие нещо. Хората, които се занимават с ангели и други астрални същности, с които не са запознати, могат да изпитат тези проблеми и тогава, разбира се, поради невежество и глупост, обвиняват "Дявола".
Някои Демони идват по своя воля и обичат да си играят. Веднъж, когато бях на работа, един колега ми показа снимка на приятелката си. Почувствах, че в мен влиза Демон и той ми каза: "Давай". Започнах да я "чета". Колегата беше изненадан от точността ми. Разбира се, това беше моят приятел Демон, който говореше чрез мен.
Всички духовни и магически знания биват системно заличавани и премахвани от християнската църква. Поради това, повечето налични текстове за заклинания и магии дават не просто погрешни, но и опасни указания, особено относно работата с черна магия. Това включва неща от типа на използването на енергията на смъртта и други разрушителни сили, които могат да бъдат използвани за отмъщение.
Има голяма разлика между евокацията и инвокацията. Когато инвокираме енергия или духове, ние създаваме връзка помежду ни. Очевидно е, че ако човек използва разрушителна или смъртна енергия, това може да бъде много опасно. Инвокацията включва и натрупване на енергия в душата и освобождаването ѝ, чрез аурата и/или чакрите. Това създава връзка с жертвата.
Повечето проблеми, които възникват при работа с черни магии, се дължат на грешки от страна на магьосника. Съществуват и други причини, поради които една черна магия може да се обърка, като например жертвата да има силна аура, която е способна да отклони негативната енергия; жертвата да е под силна духовна защита [ако човек е под защитата на Сатаната, нищо не може да го докосне] или магьосникът да е избрал неподходящото време. Разбира се, може да има и други причини, но горепосочените са най-често срещаните.
Дори бялата магия, когато става въпрос за лечение, може да създаде проблеми на магьосника, който инвокира енергията, преди прилагането ѝ. Всяка инвокация на енергия създава мощна връзка. Очевидно е, че никой здравомислещ човек не би искал да се свърже с болест.
Ако магът се опитва да привлече пари, повиши личната си мощ или да се възползва от подобно положително приложение на енергията, тогава инвокацията е желателна. Това също включва и заклинания за любов и страст.
Необходимо е да знаете в кои случаи да използвате евокация и в кои - инвокация, тъй като невежеството или неправилното приложение може да доведе до обратен ефект или други нежелани резултати.
Например - Евокиране на енергията на смъртта: Напредналият магьосник трябва да е запознат с тази енергия. Енергията на смъртта е преобладаваща в моргите, гробищата, местата, където са се водили войни, където са ставали кланета и други локации, свързани със смъртта. Енергията е сива, мрачна и потискаща. Магьосникът трябва да изпадне в транс, да се обгради с енергията, но да НЕ Я приема в тялото си. Магьосникът трябва да насочи енергията с помощта на волята и визуализацията си, в кълбо или друга форма. Концентрирането на енергията във все по-кондензирано кълбо или форма увеличава мощта ѝ. След това, оформената енергия може да бъде разширена или свита, в зависимост от начина, по който магьосникът желае да я достави на жертвата. Ако се доставя в чакрите, енергията трябва да бъде плътно сгъстена и да се взриви или разшири при навлизането в тялото на жертвата. Ако целта на енергията е да прилепне към и осъществи връзка с аурата на жертвата, тя трябва да се разшири, за да обхване цялата аура. Могат да се използват различни вариации, в зависимост от индивидуалните предпочитания.