Добре известен факт е, че всичко в Католическата програма, традиционните им символи [дори разпятието] и облеклото на духовниците им са откраднати от Езическия свят. Дори Ватиканът е покрит с Езически изображения, откраднати от света, които те са се опитали да унищожат, откраднат и прикрият. Заедно с покварата на концепциите, които стоят зад тях, за да създадат своята програма. Тук ще разгледаме връзката между празничното и ритуалното облекло на "Семана Санта" и произходът му откъдето е откраднато. [Това е свързано с Ку Клукс Клан и дизайна на техните одежди, маски и заострени шапки].
"Остара" е Езически празник, който се празнува между 21 и 23 март по време на Пролетното Равноденствие. "Възкресение Христово" (Easter) е откраднат от Астарот. Оригинално е известен като "Ащар". Този празник съвпада с Пролетното Равноденствие през пролетта, когато денят и нощта са с еднаква дължина. Известен като "Истре" (Eastre) на Англосаксонците. Като Богиня на плодородието, тя била свързвана със зайци и яйца. Християните откраднали този празник и изопачили значението му. Други имена включват: Великден, Истре, Еос, Еостре, Естер, Еструс [Еструс е, когато животното започва да се разгонва; период на чифтосване], Оеструс, Оистрос и Остара. Отново "Божият Агнец" е откраднат от Зодиакалния знак Овен, който се появява всяка пролет. Агнето е било носено и от Хермес и Озирис. Освен това, в разказите за Один, Кришна, Марсиас, Додониан и Зевс също присъства мотива за висене на дърво. Сет бил "разпнат" на "кръст", известен като фурка.
- От книгата "Женски Речник на Символите и Свещените Предмети" (The Woman's Dictionary of Symbols and Sacred Objects) от Барбара Г. Уокър, страница 54. Пролетното агне, което символизира момента, в който слънцето навлиза в знака на Овена, също е свързано с началото на Магнум Опус. В страните с преобладаващо Католическо население тя се нарича "Страстна Седмица" или "Семана Санта" на Испански език. В някои преводи тя се нарича и "Седмицата на Страданията".
Мъжете с роби и конусовидни шапки са описани като:
"Те са каещи се - хора, които плащат за някакъв грях. Според традицията те са облечени по този начин, защото така приличат на кипариси, които от своя страна приличат на свещи - традиционния символ на душата, която се издига към рая."
Това е свързано със значението на конусовидната шапка и облеклото, което датира още от много древни Езически времена:
"Симс казва, че тези жреци са носели конусовидни шапки с форма на ракета, украсени с редици от символи на слънцето и луната, за които се твърди, че очертават метоническият цикъл на слънцето и луната. Няколко от тези високи златни шапки, едната от които е с каишка за брадичката, са открити в Ирландия и Централна Европа, което предполага, че може да са с Келтски произход. Те датират от 1500 г. пр.н.е. и вероятно са предшественик на традиционната конусовидна шапка на вълшебника. Подобна шапка се е слагала на главата на човек, смятан за "глупак" (dunce) - дума, която произлиза от "dunn" или "dune", което означава "хълм" или "прилив на енергия". Смятало се е, че ако по този начин, вниманието/концентрацията (т.е. енергията) се съсредоточи върху енергийния вихър на чакрата над главата, носещият я човек, ще получи повече "мозъчна мощ" или интелигентност."
От "Змийският Граал: Истината за Светия Граал, Философския Камък и Еликсира на Живота" (The Serpent Grail: The Truth Behind the Holy Grail, the Philosopher's Stone and the Elixir of Life) от Филип Гардинър и Гари Озбърн © 2006 г.
Слънцето и луната, изобразени на шапките, са свързани и с обединението на слънцето и луната или мъжкия и женския аспект на душата в центъра на аджна или епифизата, където се среща и съединява трикратният аспект на змийската мощ. [Змийската мощ е на Сатана]. В книгата се посочва също, че в Китай, тези шапки са носени и от "маг" [това име е важно] или от придворните им магьосници. Kитайският йероглиф за "маг" е кръст с леко разперени краища, който е използван и от Tамплиерите. "Маг" е друго название на мистичния стълб [оста на планината меру или гръбначния стълб], същият като на магьосниците, които носели тези конусовидни шапки. Среща се и в Шумерския език със значение "да се движи", отнасящо се до придвижването на змийската сила нагоре.
Тази одежда се появява и в образа на Жреците на Бог ЕА или Бог Оаннес в Близкият Изток [откъдето идва митрата].
"Който е изобразен като неописана риба, оформена като колона или кула, преминаваща нещо подобно на Майското дърво през пръстена или "О" на "IO"." Обърнете внимание, че тези изображения се срещат и в Европа, тъй като са били използвани и от Езичниците. "IO" е друг вариант на "ЕА". "I" символизира еректиралия мъжки фалос [пенис]; това е мъжественост, а "О" е символ на вагината; това е женственост. Символът на рибата също е символ на вагината. Християните са го покварили и са го обърнали наопаки. Посланието на тези символи се отнася до мъжкия и женския аспект на душата и "I" и "О" могат да се видят в много Сигили на Готически Демони.
Кулата "Бенбен" (Benben) на Озирис с конусовиден или пирамидален връх представлява гръбначния стълб с издигнатата сила до върха на гръбначния стълб в короната. Обелискът е версия на това и оригинално е бил свързан с базилиска: Озирис е бил известен също като Об-Ел ["Сияйна Змия"] или Пито Сол ["Змийско Слънце"]. На това поклонение са били посветени големи каменни паметници, които в Гръцко време са били наричани Обелос или Обелиск. Сега те са известни като Обелиски и са свързани с Базилиските [моя бележка: Кралската Змия]. Тези стълбове са били очевидни намеци за "axis mundi" или "Световната Ос" и са символизирали както полярната ос на Земята, така и човешкия гръбначен стълб, за което свидетелства и колоната "Джед" (Djed), Египетският символ за стабилност, която също е била свързана с Озирис и наричана негов "гръбнак" или "гръбначен стълб".
Рибената шапка, ритуалната одежда и божественият фалос имат идентично значение. Много изображения на фалоси, подобно на изображенията на змии, имат човешка глава на върха със същото значение; издигнатата мощ. Кулата "Бенбен" е свързана с Феникса. Камъкът "Бенбен" е изобразен като конусовиден камък, който лежи върху колоната, символизираща гръбначния стълб.
"Ихтис", или "Рибата", е едно от имената на Дионис, а божественият фалос също е изобразяван във формата на риба. Фалосът е гръбначният стълб с напълно издигната кундалини. "ЕА" [Оаннес] също е изобразяван като Бог с Рибна обвивка в Близкият Изток и като Господар на Водата по същата причина. Рибата е символ на женската змийска енергия; женската/подсъзнателната страна на мозъка; мощта шакти.
Този конусовиден символ е показан и като върха на Планината Меру в Източните текстове, който изглежда е идентичен със колоната "Амуру", видян в Шумерските цилиндрични печати. В Египет, свещеният символ за хляба е с конусовидна форма, но той се отнася до хляба на живота или маната, която е свързана с енергиите на душата и най-вече с росата на епифизата.
"В религиозната символика, свещника е символ на духовното просветление, на светлината, на семената на живота и на спасението."
- Сирлот в Речника на символите.
Осветеното дърво също е древен Езически концепт. Дървото е древен символ на човешката душа, като например Световното Дърво. Стволът е гръбначният стълб, клоните представляват 144 000 нади на душата и "плодовете" са змийската енергия и жизнената сила, заедно с индивидуалните светове, представляващи чарка центровете по протежението на гръбначния стълб. Коледното Дърво [Световното Дърво] е древен Езически символ, който се поставял по време на празника Юл, за да символизира преродената душа, като свещите били осветените нади, а звездата на върха - ореолът на издигнатата змия; съвършената и преродена душа.
Езотеричното значение на думата "Друид" е "Познаващ Дървото" и в древните Жречески ордени, едно от най-високите нива, които човек може да получи, като например при "Елевсинските мистерии", е титлата "Тис" (Yew). Свещеното дърво Тис, заедно с Дъба, е било почитано от Езичниците. Духовната символика в Езическия свят, свързана с дървото и връзката му с душата, би могла да изпълни своя собствена книга.
Обратно към Семана Санта:
Според традицията, те са облечени така, защото така приличат на кипариси, които пък от своя страна приличат на свещи - традиционния символ на душата, която се изкачва към рая. Това, което оригинално гледаме, е символ на алхимията, при който мъжете носят символи на издигнатата мощ по време на възкресението [издигането на змията], което се е празнувало от Езичниците като последователите на Дионис по това време [Семана Санта/Великден]. Оттук и изображенията на дървото или свещите; всички те са символи на издигнатата мощ, а конусовидната шапка, както се вижда, е символ на Жреците, които са издигнали на змийската мощ, които на свой ред носят името на мистичното дърво или кулата "Маг". Символът на конусовидната шапка символизира душата, която се изкачва към рая, тъй като "рая" е алхимическият термин за коронната чакра, този конус представлява змийската мощ на Сатана и нейното изкачване към коронната чакра, Бенбен или конусовидния камък, който лежи върху символичния гръбнак на кулата на Озирис.
Казано направо, тези момчета са ходещи "коледни дръвчета" и Езическата/Сатанинската символика зад дървото Юл и осветяването на душата, като конусовидната шапка означава същото като ореола или звездата на дървото. На Семана Санта гледаме Езически Жреци, които празнуват възкресението на Сатанинската Змийска мощ, издигаща се нагоре по гръбначния стълб до короната, и пречистването на душата, което идва с това, и прероденото състояние на съзнанието, по времето на възкръсналия Езически Бог, който символизира тази мощ. Белите одежди символизират пречистената душа.
Някои "каещи се" в тези Великденски процесии, които държат жезъл с метални краища, наподобяващи полумесец, са символ на гръбначния стълб с двойните аспекти на силата. И на една снимка забелязвам, че водачът носи знаме. Начело на шествието за Дионис, на Великден в древния свят, главният жрец е носел дървен прът или фалически символ, а в някои случаи и кръст [Християнството не използва кръста до 7-ми век]. В някои случаи, това правел гол младеж, покрит с бяла глина, като символ на пречистената душа и прероденото слънце/душа. Някои от тези празници са оцелели на Изток и до днес.
Обратно към статията за Сатанинския Произход на Ку Клукс Клан
