"Християнското вероучение е бабата на Болшевизма."
- Освалд Шпенглер

"Християнството и комунизмът са много близки в духовно и идеологическо отношение. Това е една доста добре известна концепция, която е възприета от различни мислители - от Томас Мор до Лев Толстой. Малко хора знаят, че първата социалистическа държава в света е създадена в Парагвай и се основава на идеите на Католическите Йезуити преди Маркс да създаде своето учение."

"Обществото на Исус - Йезуитският религиозен орден - в Католическата Църква е приблизително равностоен на КГБ в Съветския Съюз."
Горните цитати са взети от "Правда" [Главният вестник на Комунистическата Партия и водещ вестник на бившия Съветски Съюз] От статията: Има ли разлика между Християнството и Комунизма? 30/04/2013 г.

"Американските Вестници твърдят, че Сталин е бил предопределен да спаси Християнството."
- Йозеф Гьобелс ¹

Комунизмът не е Антихристиянски, както е прието да се смята:
Освен това, Католическата Църква в Китай има над 70 милиона членове и се разраства. В Комунистическа Северна Корея се намира и Католическата Катедрала "Чангчунг" - официалната катедрала на Римокатолическия Епископ на Пхенян, Северна Корея. Руската Православна Църква работи ръка за ръка с Комунистическата Партия в СССР. Насилието срещу нейното духовенство по време на революцията е било просто за да се отстранят Царските елементи от нейните редици и нищо повече. По време на Втората Световна Война, Сталин открито работи с Православната Църква, за да подпомогне Комунистическите военни усилия в полза на Червената Армия. Днес в Русия, високопоставени духовници от Руската Православна Църква открито насърчават за Християнско Комунистическо движение в своята страна. Католическата Църква също има силен принос за Комунистическата, Освободителна Теология на в Южна Америка. Не е грешка, че по време на Студената Война, Католическото Духовенство е можело с лекота да преминава през "Желязната Завеса".
80 милиона библии, отпечатани в Китай - и се увеличават, линк към статия от "Християнството Днес".

"Ернст Блох (1885-1977) е Германски Марксист философ и атеистичен теолог. Макар самият той да не е Християнин, за него се твърди, че е "построил мост" между Християнския комунизъм и Ленинския клон на Марксизма. Един от основните трудове на Блох, "Принципът на Надеждата", съдържа изявления като: "Ubi Lenin, ibi Jerusalem" [Където е Ленин, там е Йерусалим] и "Болшевишкото осъществяване на Комунизма [е част от] вековната борба за Бог"." ²

Всъщност, Християнството подготвя населението да бъде отворено към комунизма и да го приеме. В Християнските доктрини или в ученията на Назарянина няма нищо, което да противоречи на комунизма по какъвто и да било начин. Християнството Е Комунизъм.

• И двете програми работят за поробване, като използват терор, жестокост, масови убийства и принуда. Католическата Църква е била "КГБ" на Средновековието, управлявала е чрез терор, използване на сила и масови убийства. Инквизицията е ярък пример за това.
  
  
• И двете програми забраняват притежаването на частна собственост. Християнството подготвя последователите си на подсъзнателно ниво за комунизма. На Християните им се внушава да вярват, че бедността е добродетел. След като тази концепция се настани в подсъзнанието на човека, доста често се стига до сериозна липса на пари, която понякога продължава и в бъдещи животи, говорейки от духовна гледна точка. Това също така създава програма, която се самоутвърждава и на свой ред създава поколения от бедни. Тогава Християнските Църкви се представят като помощници на бедните и благотворители, докато през цялото време именно Християнските учения са създавали и налагали проблема. Евреинът създава проблемите и след това дава Еврейската версия на проклетото решение за Неевреите. Кликнете тук за статия относно Християнския Контрол над Ума
  
  
• В Християнството няма нищо духовно. Християнството е инструмент за отнемане на духовното знание и сили и замяната им с безсмислени роботски "молитви", които се повтарят по същия начин като Далекоизточните мантри, както и с безкрайно внушение на фалшиви учения, целящи да втълпят в съзнанието на Християните фалшив статут и история на Еврейския народ, което няма нищо общо с духовността. Например, малко Християнски проповедници, ако изобщо има такива, могат да направят диаграма на човешката душа. Премахването и покварата на духовното познание подготвя населението да приеме атеистичната комунистическа държава.
  
  
• Както Християнството, така и Комунизмът се представят за братски програми, които насърчават равенството, просперитета, добрата воля и по-добрия начин на живот, но при по-внимателно проучване на истинските им доктрини и история това не е нищо повече от илюзия, а под повърхността и двете програми използват терор, масови убийства, изтезания, насилствено вношение и държане на населението в неведение. Всеки глупак, който чете Юдео/Християнската Библия, може ясно да види безкрайните разкази за масови убийства, грабежи, изнасилвания, поробване и заплахи за вечни мъчения и проклятие, ако доктрините не се вземат насериозно или не се спазват, и най-вече, за това как Йехова е бил убийствено чудовище, което е преследвало Неевреите; нищо по-различно от комунистическите програми. За доказателство на това виж "Йехова и Човешкото Жертвопринушение", "Убиец и Лъжец от Самото Начало".
  
  А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене’.“
  Лука 19: 27
  [Директен цитат от Исус, който насърчава убийство]
  
  
• "Въстанието" е категорично НЕ НЕ и произлиза "от Дявола".

Християнството също така подготвя последователите си за комунизма, тъй като им внушава, че трябва да понасят несправедливостта. Почти всеки е чувал библейските текстове за обръщане на другата буза, за изминаване на допълнителна миля, за любов към враговете и т.н. Тези учения работят заедно с комунизма за унищожаване на правосъдната система и личните права. Позволява се престъпността да излезе толкова извън контрол [както вече е станало], че населението не само се обезкуражава да се бори, но и ако се наложи да се защити, често бива наказвано за това. Това, което правят тези Еврейски програми, е да поставят капан. Повечето хора в крайна сметка са повече от склонни да се откажат от правата си в полза на ултрастроги закони, за да се контролира престъпността. И двете програми забраняват предприемането на каквито и да било лични действия за налагане на справедливост и поставят тази отговорност в ръцете на държавата за комунизма и в ръцете на така наречения "Бог" за Християнството. Всеки бунт или борба е тежко престъпление. Приемането на злоупотребите и несправедливостта са много необходими за установяването на робовладелска държава. Робът никога не трябва да се опитва да се съпротивлява или да се бунтува по какъвто и да е начин. Омразата е друго табу и в двете програми.

Поглед към раждането на Комунизма:
Комунизмът е създаден от организацията "Лигата на Справедливите". Девизът на "Лигата на Справедливите" ("Bund der Gerechten" и "Bund der Gerechtigkeit") е "Всички Хора са Братя" и целите ѝ са "установяване на Божието Кралство на Земята, основано на идеалите за любов към ближния, равенство и справедливост".
"На конгреса, проведен в Лондон през Юни 1847 г., "Лигата на Справедливите" се слива с членовете на Комунистическия Кореспондентски Комитет, оглавяван от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, като приема нов организационен устав и програма и се преименува на Комунистическа Лига." ^[3]
Това е в основата на Християнската доктрина.

Корените на Комунизма могат да се проследят до радикалната Либерална идеология в Европа. Която сама по себе си е маскирано Християнство. Както заявява Ницше, за Френската революция и нейната Либерална идеология, че е като: "Дъщеря и продължение на Християнството".

Тази радикална, универсалистка и егалитарна доктрина е в основата на Християнството и на Либерализма, откъдето се стига до Комунизма. След това, Либерализмът, открито се превръща в Комунизъм:

"През 40-те години на 19-ти век, думата "комунист" започва да се употребява за обозначаване на онези, които смятат лявото крило на Якобинския Клуб на Френската Революция за свои идеологически предци. Това политическо течение, виждало себе си като егалитарни наследници на "Заговора на Равните" от 1795 г., оглавяван от Гракх Бабьоф. Парижките "санкюлоти", които десетилетия по-рано са били основната подкрепа на Бабьоф, а именно занаятчиите, чираците и градските безработни, се разглеждат като потенциална основа за нова социална система, основана на модерното по онова време машинно производство."

Френският мислител, Етиен Кабе, вдъхновява въображението с романа си за утопично общество, основано на комунално машинно производство - "Пътуване в Икария" (Voyage en Icarie) [1839 г.]. Революционерът, Луи Огюст Бланки, се застъпва за елит, който да организира преобладаващата част от населението срещу "богатите", да завземе властта с преврат и да въведе нов егалитарен икономически ред. ⁴

Преглед на новите тенденции от Християнството към Либерализма и Комунизма:

Либерализмът е Християнство без Христос
Книгата на Уилям Гейли Симпсън - "По Кой Път, Западен Човек?"

Ревило Оливър:
Цитат:
"Другите вероотстъпници, които споменах, както и много други, които вече са забравени, заедно с почти всички Антихристияни от последните векове, са пример за действието на това, което може да се нарече закон за културните остатъци. Във всички цивилизовани общества, когато едно отдавна установено и общоприето вярване се окаже нереално, добрите умове го изоставят, но обикновено запазват производни вярвания, които първоначално са били изведени от отхвърленото от тях поверие и логично трябва да зависят от него. Така се е случило, че съвременните врагове на Християнството са отхвърлили митологията, но безпроблемно са запазили вярата си в социалните и етичните суеверия, произлезли от нея - вяра, която те странно наричат рационална, но поддържат с религиозна жар."

"Те се смеят на глупавата история за Адам и неговото резервно ребро, но продължават да вярват в "човешката раса", произхождаща от един чифт предци, и следователно в "човешкото братство". Говорят за "цялото човечество", като придават на този термин нечувано и мистично значение, което не влагат в съответните термини като "всички торбести" или "всички копитни". Говорят за "правата на човека", въпреки че е достатъчно да се замислим, за да покажем, че при липсата на указ от свръхестествен монарх, не могат да съществуват други права освен тези, които гражданите на едно стабилно и хомогенно общество са си осигурили по силата на договор или установен обичай; и че макар гражданите да проявяват доброта към чужденците, робите и кучетата, тези същества очевидно не могат да имат никакви права."

"Те не вярват, че една трета от бог се е въплътила в най-унизителния район на земята, за да общува с неграмотни селяни, да хулиганства с тълпата на една варварска раса и магически да въздига невежите и недъгавите, за да "обезсмислят мъдростта на този свят", така че "последните да бъдат първи", в което те не вярват, но се придържат към болезнената омраза към превъзходството, която кара Християните да се прехласват по всичко, което е ниско, низше, неразумно, унизено, деформирано и изродено."

"Те говорят за "свещеността на човешкия живот", особено за най-гнусните му форми, без да се замислят, че е нужен бог създател, за да направи нещо свещено. И безумно агитират за всеобщо "равенство", което може да бъде постигнато единствено чрез свеждане на всички човешки същества до нивото на най-низшите, очевидно без да съзнават, че просто повтарят често изразявания копнеж на Християните, да се превърнат в овце (най-глупавите от всички бозайници), пазени от добър пастир, който е заложен във всички разкази на Новия Завет, макар и най-ясно изразен в друго евангелие, в което Исус обещава, че след като измъчва и избива по-цивилизованото население на земята, ще има Възкресение и неговите домашни любимци ще изскочат от гробовете си, всички на една и съща възраст, от един и същи пол, с един и същи ръст и с неразличими черти, така че ще бъдат еднакви като пчелите в рояка."

"Макар че "Либералните" и Марксистките култове имат доктринални различия, толкова големи, колкото тези, които разделят Лутераните от Баптистите, те в основата си са едно и също суеверие и дали трябва да ги наричаме религии, зависи от това дали ще ограничим думата до вярата в свръхестествени личности, или ще я разширим, за да включим всички форми на сляпа вяра, основана на емоционални вълнения вместо на наблюдавани факти и разум. Когато тези "атеистични" култове изкрещяват омразата си към "Фашистите" и "Нацистите", те очевидно трябва да вярват, че тези злодеи са обладани от Дявола и следователно трябва да бъдат променени или изтребени, за да се насърчат светостта и любовта. А когато видят "расисти", които безбожно заместват фактите и разума с безсмислена вяра в одобрени вълшебни приказки, желанието им да изтребят злото е толкова голямо, колкото е и това на Християнската тълпа, която свалила от каретата, красивата и твърде интелигентна Хипатия и с любов, използвала черупки от стриди, за да изстърже плътта от костите ѝ, докато била още жива."

"С много малки изключения Антихристияните, без съмнение несъзнателно, са запазили в съзнанието си голяма част от Християнското учение и дори са възродили най-отровните елементи на примитивния Болшевизъм от древността, които са били отслабени или държани в покой от утвърдените църкви във великите дни на Християнството. И днес, изповядващите атеизма не смятат за странно, че по всички социални въпроси те са в съществено съгласие с виещите дервиши и евангелските шамани, които, субсидирани с щедра публичност от Организираното Еврейство, контролиращо телевизиите и другите средства за комуникация, жадно участват в сегашния стремеж да доведат Американците до пълно безумие с всякакъв вид неразумни измами."

"Християнското вероучение е бабата на Болшевизма."
- Освалд Шпенглер

Можем да засвидетелстваме това твърдение с откритото знаме на Християнския Комунизъм:
"Християнските комунисти, обаче, се стремят да постигнат мащабна социална промяна. Някои от тях смятат, че вместо да се опитват да променят политиката и икономиката на цялата страна, Християните трябва да установят комунизъм само на местно или регионално ниво."

Латиноамериканският клон на Християнската Комунистическа Освободителна Теология, според теолози като Леонардо Боф, се корени в концепцията, че "благоразумието е разбиране на ситуации на радикална криза". Сред Християнските Комунисти, Историческият Материализъм се използва като методология за анализ, за да се определи естеството на въпросната криза като продукт на политико-икономическата динамика и модалности, произтичащи от функционирането на това, което се нарича "къснокапиталистически/империалистически начин на производство". Според тази подгрупа на Освободителната Теология, предизвикателството пред Християнина-Комунист е да определи какво означава (в контекста на "конкретен анализ на конкретната социална реалност"), да утвърди "преференциална опция за бедните и потиснатите" като "Праксис" (активна теория) и като повеля на една етика, за която се твърди, че "се корени в блажените учения на Исус".

Християнската Комунистическа Освободителна Теология не се занимава с евангелизацията сама по себе си, а по-скоро с развитието на "Ортопраксис" (етично действие; Условие за достигане на светлината чрез вършене на Божиите дела), който има за цел да съчетае "етиката на блажените" на Исус, както е изразена в Проповедта на Планината, със съществуващите социални борби срещу това, което се нарича "неоколониализъм" или "Късен Капитализъм". Както Християнският Комунизъм, така и Освободителната Теология наблягат на "ортопраксиса", а не на "ортодоксалността". Разказът за естеството на съвременните социални борби се разработва чрез "материалистичен анализ", като се използват историографски концепции, разработени от Карл Маркс. Конкретен пример за това са Парагвайските движения "Син Тиера" (Sin Tierra - Без земя), които се ангажират с пряко завземане на земя и създаване на социализирано земеделско кооперативно производство в населено място (asentamientos). Съвременните Парагвайски "Син Тиера" работят по начин, много сходен с този на "Копачите" от епохата на реформацията. За Камило Торес (основател на Колумбийската партизанска групировка "E.L.N."), развиването на този "Ортопраксис" означава да се празнува Католическата Евхаристия само сред онези, които участват във въоръжената борба срещу армията на Колумбийската държава, докато се сражават на тяхна страна.

Християнските комунисти смятат, че библейските стихове в Деяния 2 и 4 са доказателство, че първите Християни са живели в комунистическо общество. В книгата "Проповедта на Томас Уортън Коленс" (Thomas Wharton Collens' Preaching) е добре описано как библейските източници се използват с цел създаване на общество с обща собственост; Хосе П. Миранда, "Comunismo en la Biblia" (1981 г.), преведено като "Комунизмът в Библията" (Maryknoll, N.Y.: Orbis Books, 1982 г.).

Но освен това, те цитират и множество други Библейски пасажи, които според тях подкрепят идеята, че комунизмът е най-етичната социална система и че той неизбежно е част от Божието кралство на земята. Най-често цитираните от тях библейски текстове са взети от трите синоптични Евангелия, които описват живота и службата на Исус.

Едно от най-известните изказвания на Исус по отношение на богатите се намира в Матей 19: 16-24 (същото събитие е описано и в Марк 10: 17-25 и Лука 18: 18-25 и метафората за камилата, която минава през иглени уши, е обща за Матей и за Лука).

Матей 19: 21-24
21 Иисус му отговори: „Ако искаш да си съвършен, иди, продай имота си и раздай парите на сиромасите. Така ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене.“
22 Когато младежът чу тези думи, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
23 А Иисус рече на учениците Си: „Истината ви казвам, че богат мъчно ще влезе в небесното царство.
24 И още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“

Исус също така описва "обменителите на пари" (т.е. тези, които се занимават с обмяна на валута) като "крадци" и ги изгонва от храма в Йерусалим. Това е описано в Матей 21: 12-14, Марк 11:15 и Йоан 2: 14-16.

Освен това, комунистическите нагласи и последици могат да бъдат открити в Левит 25: 35-38: Най-важното е, че това е част от Мойсеевия закон и като такъв е по-скоро заповед, отколкото призив или изказване на мнение. Този факт оказва силно влияние върху последващото обсъждане на въпроса за задължителния или доброволния отказ от богатство, било то като възможно изискване за влизане в Християнската благодат или като средство за постигане на божествените намерения за човешкия социален ред. ⁵

"Християнското вероучение е бабата на Болшевизма."
- Освалд Шпенглер

Линк към Християнство и Комунизъм: Еврейски Близнаци
_____________________________________________________________________________

Справки:
¹ Страница 108 "Дневниците на Гьобелс, Редактирани и преведени от Луис П. Лохнер" (The Goebbels Diaries, Edited and translated by Louis P. Lochner) © 1971 г. от "Universal-Award House, Inc."; 1948 г. от "Doubleday & Company; Garden City NY"
² https://en.wikipedia.org/wiki/Christian_communism
³ https://en.wikipedia.org/wiki/League_of_the_Just
⁴ https://en.wikipedia.org/wiki/Communist_League
⁵ https://en.wikipedia.org/wiki/Christian_communism
William Gayley Simpson's Which Way Western Man?