Бомбардировката на Дрезден: Акт на Геноцид
 |
"След много кратко време - разказва една жена, самата тя евакуирана от Кьолн, затворена в друго мазе, - трябваше да си сложим газови маски и очила. През процепите в стените на мазетата се носеха дим и изпарения от мазетата от двете страни. За бебетата обаче нямаше противогази. Хората, които пострадаха най-много, бяха възрастните хора и децата. С очите си трябваше да наблюдавам как едно триседмично бебе се задушава в ръцете на майка си."
|
Бомбардировката на Дрезден е също толкова ужасяваща, колкото и бомбардировките на Хирошима и Нагасаки. Дрезден е невъоръжен град и е един от основните културни центрове в Германия. Бомбардировката на Дрезден е акт на геноцид срещу Германския народ и предвид факта, че това се случва много късно във войната - през март 1945 г., нападението е извършено, за да се пречупи още повече моралът на Германците. Нападението е извършено със запалителни бомби [огнени бомби] до такава степен, че почти целият кислород е изсмукан от града и Дрезден е превърнат в пепел. Страданията на невинните хора бяха отвъд границите на въображението. Тази бомбардировка, както и бомбардировките на Хирошима и Нагасаки, бяха преки нападения срещу невъоръжени цивилни граждани. Датите, избрани за тази конкретна атака срещу Германския народ, съвпадат с Християнския свещен ден "Пепеляна Сряда". Малко хора са наясно с факта, че "Свещената Библия" не е нищо повече от книга на Еврейското магьосничество. За повече информация вижте Изобличаване на Християнството. Евреите са използвали тази конкретна дата [насочвайки духовната енергия на Християните], за да превърнат Дрезден в ПЕПЕЛ.
"Пожарът в Дрезден подхранва подозренията, че западните Съюзници са загрижени единствено за ликвидирането на Германския Народ - твърди инспекторът на Германските Противопожарни Служби в спомените си, написани след войната. За тези в Дрезден, които са преживели първата атака, изглежда, че всичко, което им е било казано за Плана Моргентау на Съюзниците, се е осъществило твърде бързо." 2
|
 |
Така в Дрезден, исторически Германски културен център, се събраха хиляди Германски жени и деца, бежанци от Комунизма. Червеният Кръст ги уверяваше, че ще бъдат в безопасност, дори когато Еврейските генерали се готвеха да убият мъжете. Кръвожадните Евреи желаеха не само да убият възможно най-много Германски цивилни граждани, но и да заличат от историята всички свидетелства за Западната цивилизация, най-великите образци на Бялата култура, които бяха събрани в Дрезден, незаменимия порцелан, безценните картини, бароковите мебели и именията в стил рококо с тяхната поезия, издълбана в камъка. Всичко това е унищожено в резултат на масирана бомбардировка, при която загиват около 300,000 Германски цивилни граждани в град, който дори не е бил военна цел!
Подобно на Дрезден, Хирошима също е древен културен център без видима военна цел. Неговите семейства, които не са участвали в бойни действия, също са загинали ужасно със стотици хиляди. Много от тях бяха унищожени мигновено от първата атомна бомба, използвана някога във военна операция, но хиляди други жертви живяха с години, осакатени и изгорени, а крайниците и органите им бавно гниеха от радиационно отравяне. Дори докато Японските официални лица отчаяно се опитваха да постигнат мир, Евреите набързо наредиха да бъде хвърлена втора атомна бомба, тази в Нагасаки, с което извършиха втори "тест" на своята Адска бомба срещу безпомощни цивилни, както е указано в Книгата на Естир. Отново стотици хиляди цивилни граждани загинаха по ужасен начин.
"Преди Втората Световна Война, Дрезден е наричан "Флоренцията на Елба" и е смятан за един от най-красивите градове в света заради своята архитектура и музеи. Приносът на Дрезден към военните усилия е минимален в сравнение с други Германски градове. През Февруари 1945 г. там намират убежище бежанци, бягащи от Руското настъпление на изток."
"През нощта на 13 Февруари, стотици бомбардировачи на "КВС" ( Кралски Военновъздушни Сили "RAF") се спускат над Дрезден на две вълни, като пускат безразборно смъртоносния си товар над града. Противовъздушната отбрана на града е толкова слаба, че само шест бомбардировача "Ланкастър" са свалени. До сутринта около 800 Британски бомбардировача са хвърлили върху Дрезден 1478 тона високоексплозивни бомби и 1182 тона запалителни бомби, създавайки голяма огнена буря, която унищожава по-голямата част от града и убива множество цивилни. По-късно същия ден, когато оцелелите си проправят път от тлеещия град, над 300 Американски бомбардировача започват да бомбардират железниците, мостовете и транспортните съоръжения на Дрезден, убивайки още хиляди хора. На 15 Февруари още 200 Американски бомбардировача продължават атаката си срещу инфраструктурата на града. Общо взето, бомбардировачите на Осма Въздушна Армия на САЩ, хвърлят върху Дрезден 954 тона мощни взривни бомби и 294 тона запалителни бомби. По-късно Осми Въздушен Флот ще хвърли още 2800 тона бомби върху Дрезден в три други атаки преди края на войната."
"В края на войната, Дрезден е толкова силно пострадал, че градът на практика е изравнен със земята. Няколко исторически сгради - Дворецът Цвингер, Държавната Опера в Дрезден и няколко хубави църкви - бяха внимателно възстановени от развалините, но останалата част от града беше възстановена с обикновени модерни сгради. Американският писател Кърт Вонегът, който е бил военнопленник в Дрезден по време на Съюзническата атака и разглежда противоречивото събитие в книгата си "Кланица-5" ("Slaughterhouse-Five"), казва за следвоенния Дрезден: "Приличаше много на Дейтън, Охайо, с повече открити пространства, отколкото има в Дейтън. В земята трябва да има тонове човешко костно брашно."
3
"Улиците бяха затрупани със стотици трупове - описва Обергрупенфюрерът на СС Керл, - майки с децата си, младежи и възрастни хора; понякога телата им бяха овъглени и изгорени, понякога недокоснати; понякога бяха облечени, понякога голи, с восъчна бледност като шивашки манекени. Лежаха във всякаква поза, ту спокойни и уравновесени, ту отвратително изкривени, с последната борба на смъртта, която прозираше във всяка линия на лицата им. Дори тези, които са стигнали до обществените убежища, не са успели да избягат; там сцените са малко по-различни, необичайни само там, където е избухнала паника, когато хората са осъзнали естеството на съдбата, която никога няма да избегнат. Тук-там разположението на останките от кости и черепи издаваше как обитателите са се борили помежду си, за да избягат от погребаните си затвори. Когато след няколко седмици спасителните екипи най-накрая си проправят път към херметически затворените бункери и убежища, топлината, която се е образувала в тях, е била толкова силна, че от обитателите им не е останало нищо; в един бункер е останал мек вълнообразен слой сива пепел, от който лекарите могат да изчислят броя на жертвите само на "между 250 и 300". Лекарите често са били ангажирани с тези ужасяващи задачи по преброяването, тъй като до 31 Януари 1945 г. Статистическата Служба на Германския Райх е била най-внимателна при съставянето на статистическите си таблици и данни. За необичайните температури в тези бункери свидетелстват и локви от разтопен метал, в които преди това са се намирали тенджери, тигани и кухненски съдове. Задачата за извличане на телата е възложена на Службата за Спасяване и Ремонт (Sicherheits- und Hilfsdienst - SHD), която била организирана в пет отдела: противопожарна служба, съставена от местни пожарни бригади, за разлика от паравоенната национална служба; (Instandsetzungsdienst), службата, която ремонтирала спукани газопроводи, възстановявала електричеството и водоснабдяването и разрушавала опасни постройки; медицинска служба, организирана от Германския Червен Кръст; служба за прочистване, за противодействие по време на съюзническите газови атаки, и накрая ветеринарната служба, която се грижела за ранения добитък и домашните животни." 4
"Някои хора са се сблъскали с изключително неприятни последици, когато системите за централно отопление са били засегнати и мазетата са били наводнени с гореща вода. Хората, които са намерили убежище в резервоарите със статична вода, също са били сварени до смърт. Например резервоарът за вода на ъгъла на "Muschinski-Strasse" очевидно е кипнал в силната жега на нощната огнена буря. Във водата плуваха десетина трупа със зачервена от жегата кожа." 5
"В метеорологията [продължава той] температурните разлики са от порядъка на 20°-30° градуса по Целзий. В тази огнена буря те бяха от порядъка на 600°, 800° или дори хиляда градуса по Целзий. Това обясняваше колосалната сила на ветровете на огнената буря. Хората се преобръщаха и се носеха като бурени по улиците, докато ураганът разкъсваше всички дрехи от телата им. Тълпи от хора, бягащи на безопасно място, бяха грабнати от торнадото, хвърлени в пламъците и изгорени живи - холокост в истинския смисъл на думата." 6
Филмът "Дрезден" ("Dresden") [2006 г.] е много реалистичен образ на ужасяващата трагедия. Филмът е много графичен и изключително тъжен.
Кърт Вонегът младши "Кланица-5" ("Slaughterhouse-Five") [1972 г.] също така включва бомбардировката на Дрезден.
Справки:
1Apocalypse 1945: The Destruction of Dresden by David Irving Copyright ' Parforce UK Ltd, London, 1995 and 2005
2 Пак там
3 This Day in History: Feb 13, 1945: Dresden devastated
4Apocalypse 1945:The Destruction of Dresden by David Irving Copyright ' Parforce UK Ltd, London, 1995 and 2005
5 Пак там
6 Пак там