Необходимо е всеки Духовен Сатанист да разбере, че това, което разбираме под "зло", всъщност идва от врага.
Злото, от "природна" гледна точка, представлява сбор от "природни закони", съществуващи за да предоставят съпротивление, което трябва да превъзмогнем. Начинът, по който използваме думата "зло" не подхожда на тази реалност.Но това, което наричаме "зло" в природата, съществува само за да бъде преодоляно от всеки, който гледа сериозно на развитието си.
Съществуват същности, затворени като в капан в тази вселена, неспособни да се развиват, нуждаещи се от това, което наричаме "Зло". За нещастие, това се е превърнало в обективна реалност за същностите, намиращи се на по-ниско ниво, като тези на врага.
Врагът се опитва да завлече човечеството надолу със себе си, възпрепятствайки напредъка на човечеството. Духовността, особено развивана в правилната посока, постепенно би намалила и стопила "Злото" в света.
Врагът процъфтява в невежеството и иска да си създаде такава среда. Те се нуждаят от него, както комарът се нуждае от кръвта на жертвите си.
Злото тук определям като невежество. Повечето "зли" неща в този свят се дължат на невежество, на свито възприятие или на неистина. Колкото по-близко е човек с тях, толкова "по-зъл" и негативен става той - както към себе си, така и към другите.
Духовният Сатанизъм не е против "злото", ние признаваме това като част от естествения ред; ние стоим против невежеството.
Именно в това се крие основната разлика. Вместо безучастно да твърдим, че се "борим със злото", ние се изправяме срещу глупостта, невежеството и липсата на познание: причините за симптома, който наричаме "зло".
Естественият източник на всичко това, което наричаме "зло" е липсата на просветление; причината за цялото необходимото зло. Ние сме просто потърпевши от обстоятелствата, които пораждат зло.
Един крадец е прекрасен пример за това. Крадецът краде и убиецът убива, може би защото цивилизацията му не е съумяла да задоволи нуждите за храна. Повечето нормални хора, които прибягват до престъпления от необходимост, но това, разбира се, не се отнася за всички.
Ако пък престъплението е породено само от вътрешна зло, завист, злоба, нужда за отмъщение или алчност, това означава че глупостта и невежеството са били достатъчно силни, за да попречат човека да извлече уроците, необходими за изграждането на ценности и дисциплина.
Никой не е научил този човек как да използва алчността или нуждата от отмъщение по градивен начин. С подходящите насоки, невежеството би било победено. Чистото зло се среща в изключително редки случаи; то съществува, но се среща много по-рядко, отколкото хората си представят.
Ако ли пък причината за грешката се крие още по-дълбоко, решението изисква още повече познания. Докато, накрая, проблемът не бъде решен.
Това е начинът, по който може да бъде премахнато "злото". Например "злото", което се проявява при глад, не се премахва чрез говорене срещу глада, а с притежанието на ПОЗНАНИЕТО, необходимо за предотвратяване на глада - земеделие или наука.
Авраамическите програми, заедно с тези, произлизащи от врага, са причинили и създали безкрайни злини в този свят, тъй като са проповядвали срещу познанието, разбирането, ученето и изобщо срещу всичко, носещо красота и доброта в света.
Тъй като те се нуждаят това, което "злото" причинява или, с други думи - от нещастието, което то носи, от проблемите на хората, "раните, които никога не могат да зараснат, докато не бъдат изцелени" - те позират като "опозиция на злото".
Въпреки това, те никога не предприемат действия срещу източниците на "Зло". Всъщност се случва точно обратното - те защитават и поддържат тези източници на зло, за да може то да достигне до най-високите ешелони на власт в нашия свят, водейки обществото ни към разруха.
Там където царят невежеството, глупостта и липсата на образование, Християнството и вражеските програми процъфтяват.
По-голямата част от света, която е приела тези системи и ги е взела присърце се е сблъскала с последствията. А тези, които не са се поддали, продължават да съществуват и напредват и до ден днешен.
В Арабските страни, например най-добрите места както в духовно, така и в културно отношение все още си остават тези, които най-малко са приели вражеските програми. Същото се отнася и за Европа и Съединените Щати.
Злото, което описват с фалшивата си терминология, същото това "зло", за което Християните говорят, е именно нещото, което ни избавя от вътрешното зло и ни предпазва от това, да станем негова жертва. Ключът се крие в духовното просветление.
Дефакто, те заклеймяват източника на всичко, което би ни развило, като "зло". След това настройват хората да нападат и избиват източните на собственото си просветление, като културите, науките, логиката, разума, Боговете и всичко положително.
Постепенно този душевен вирус успешно се загнездва у хората, в резултат на което, ние унищожаваме голяма част от благата си, като познания, научни постижения, социален напредък, като дори цели цивилизации рухват в следствие на това.
Врагът препречва пътя на хората, към развитието, които би смалило "злото", същевременно преструвайки се, че проповядва срещу него, изпълвайки света със зло, глупост и нещастие.
Въпрос на време е, забранявайки медитацията и просветлението, светът да бъде погълнат от смъртоносния водовъртеж на обречеността. Това са реални природни закони. Именно поради това египтяните, гърците, асирийците или арийците в Индия, както и много други, настояват толкова усилено за следването на Божествените правила, защото без тях съществуването ни е безцелно.
Дори и тези, които се стремят да извлекат полза от отнемането на тези велики Истини от човечеството, ще бъдат застигнати от този смъртоносен водовъртеж, който унищожава всичко по пътя си. Врагът не разбира това и явно, не се интересува от последствията от поведението си.
И така, посветеният човек трябва да търси безопасни и законни начини да сложи край на това.
За разлика от врага, ние не проповядваме "срещу злото". Стремим се да го изследваме, за да го премахнем. Говорим реалистично за същността му и необходимостта от него, за източниците му и за това как можем да се подобрим чрез него.
Разглеждаме възходящата и вечна спирала на Истината, движението към Истината; допускаме и проповядваме като добродетели всичко това, което ще ни отведе до великото постижение - състояние на вътрешна духовна Сатя - осъзнаването на Вечната Истина.
Поради тази причина религиите на нашите предци винаги свързват Вечната Истина с това, което древните гърци наричат "Агато", което поради липса на по-добра дума е универсалната константа за "Добро".
Не "Доброто", освободено от "Зло", а същинската добрина, която идва в резултат от действителното просветление.
Нашите Богове, така наречените "Агато Даймон", което на старогръцки означава "Добри, благотворни Демони" или "Тези, които учат"Агато", учители на доброто, създанията, които ни учат на справедливост и законите на Вселената.
Духовният Сатанизъм извежда душата от безкрайния кръговрат на невежеството. Това прекъсва порочния цикъл на падението на човешката душа. С прекъсването на този процес, душата започва да се издига към по-високи нива на светлина и разбиране.
Това ни придвижва нагоре, към правилното естествено равновесие, нагоре към небесата на разбирането на Коронната Чакра, далече от невежеството. С всеки изминал ден, ние го оставяме все по-далеч зад себе си, а след това и самото то ни напуска.
Духовният Сатанизъм е пътят, чрез който разпознаваме злото и се издигаме над него. Както врагът би казал: "Очите им се отвориха".
Истинското съзнание изтъква способността ни да разпознаваме злото, което е и единственият начин да се преборим с него и да го победим. За да го видим, осъзнаем и да се извисим над него, е необходимо да "погледнем през очите на Боговете".