Белтейн

Белтейн е древен празник на плодородието. Белтейн е също така древен традиционен празник на пролетта и Сатанинската Нова година. Празнуването на плодородието води началото си от Древна Месопотамия. Оргиите са се провеждали заедно с пиршества, за да се насърчи плодовитостта на селскостопанските животни и изобилието на реколтата през следващата година. Белтейн е точно в противоположност на Самхайн [Хелоуин] в Сатанинския календар, тъй като Самхайн е времето на жътвата. Белтейн е също така празник на завръщането на Слънцето, засаждането на посевите и възраждането на пролетта.

В Древна Месопотамия този ритуал за плодородие е бил известен като "Загмуку".Загмуку се е празнувал по време на първото новолуние след пролетното равноденствие. Древните празнували и жътвата, точно противоположно на Загмуку, от където и произлиза Самхайн.

Тъй като празникът е посветен на прераждането, на четвъртия ден от фестивала, който продължава 12 дни, се чете оригиналният епос за сътворението на света, известен като Енума Елиш. Първоначално празникът е бил в чест на шумерския Бог Енлил [Баал] и оттук произлиза името "Белтейн". В Месопотамия новогодишният фестивал служел и за подновяване на връзката между общността и Боговете, като общността била представлявана от царя в храмовия ритуал, тъй като царят бил този, който отговарял за непрекъснатото поддържане на земната хармония и отговарял пред Боговете. Царят се присъединявал към висшата жрица във вътрешното светилище на зигурата и двамата правили ритуален секс.

Сатанинската година е пряко свързана с кръговрата на природата. Осемте основни сабати са равноденствията и слънцестоенията в Слънчевата година [666], както и четирите празника, които попадат между тях ("cross-quarter days" на Английски). Четирите равноденствия и слънцестоения се основават на движението на Слънцето. Равноденствията се намират в центъра на движението на Слънцето, а слънцестоенията са крайните точки на това движение. Тези четири слънчеви точки представляват космически събития, основани на движението на Земята и Слънцето, символизиращи взаимодействието на светлината и тъмнината. "Тази дата отдавна се смята за "силова точка" в Зодиака и се символизира от Бика, една от "тетраморфните" фигури, изобразени на картите Таро, Света и Колелото на съдбата. [Другите три символа са Лъвът, Орелът и Духът] ¹

Те се наблюдатав и в египетския сфинкс. "Астролозите познават тези четири фигури като символи на четирите "фиксирани" знака на Зодиака [Телец, Лъв, Скорпион и Водолей] и те естествено съвпадат с четирите Големи Сабати на магьосничеството." ²

Белтейн е средната точка между пролетното равноденствие и лятното слънцестоене. В този момент разположението на Земята е изключително благоприятно за телепатична комуникация с Боговете и духовния свят. Това е отлично време за общуване с Демони.

Белтейн със залеза на слънцето на 30-ти Април. Този обичай води началото си от келтите, които отброявали дните си от залез до залез. Залезът бил времето, когато друидските жреци запалвали огньовете на Баал по върховете на хълмовете.

Огньовете на Белтейн символизирали искрата на живота и плодородието. По традиция за огньовете на Белтейн се използват девет различни вида дървета, разположени по специален начин - квадрат, разделен на осем по-малки квадрата. Тревата от осемте външни квадрата се изкопава и отстранява, оставяйки деветия квадрат в центъра непокътнат. "Огънят на Белтейн символизирал централното огнище на общността. "Тези местни свещени огнища представяли мистичния божествен огън в центъра на всички неща, чиято искра на живот е във всеки от нас." ³

Навечерието на Белтейн традиционно се отбелязва с оргиастичен секс. Двойките се събирали, прескачали през пламъците на огньовете и отивали в гората до зори, като след обилно пиршество се отдавали на секс през цялата нощ. Носенето на дрехи или ритуални роби било твърде опасно при прескачането на пламъците. Често между два такива огъня се вкарвал добитък [любимото гориво за тях било дъбово дърво]. На следващата сутрин ги отвеждали на летните им пасища.

Празнуващите танцували голи около Майското дърво. Майското дърво произлиза от египетския обелиск и представлява фалос [пенис]. По традиция то се изработва от бреза - дървото на пречистването.

"По думите на авторите на книги за магьосничество Джанет и Стюарт Фаррар празникът Белтейн е бил основно време на "...безсрамна човешка сексуалност и плодородие". Такива асоциации включват очевидната фалическа символика на Майското дърво и язденето на кон-играчка. Дори една на пръв поглед невинна детска песничка: "Ride a cock horse to Banburry Cross..." навежда на такива идеи. А следващият ред "...да видиш хубава дама на бял кон" е позоваване на ежегодната конна езда на "Лейди Годайва" из Ковънтри. Всяка година в продължение на почти три века гола селска девойка [избирана за Кралицата на Май] изпълнява този Езически обред, до момента, в който пуританите не прекратяват този обичай." ⁴

Други първомайски обичаи включват обхождане на границите на имота, ремонт на огради и гранични знаци, почистване на комини, участие в турнири по стрелба с лък, танци, пиршества, музика, пиене и разточителство.

В Древен Египет пролетният празник на плодородието, отбелязван през сезона на Хет-Хер, е бил известен като "Фестивала на Радостния Съюз". Енергията на земния знак Телец олицетворява плодородието и началото вегетационния период; съюзът на Слънцето и Луната символизира сливането на мъжкото [слънчевото] с женското [лунното]; новолунието. Древните египтяни са отбелязвали този празник с изкуство, музика, танци, представления и секс.

Ние работим, за избавянето на Сатанизма от всички юдео-християнски паразити, които са го напъплили през вековете. Друго име на празненствата на 30 април е “Празникът на Валборг". Отказваме да наричаме тази нощ "Валбургиева нощ". "Валбурга" е името на християнска светица.

Преди години на връх Брокен в планината Харц в Германия се провеждали големи сабати. Черна меса, пиршества и оргии продължаващи до зори, с танци около огромен огън и големи празненства.

Празникът на Валбьорг е празник на плодородието, който води началото си от викингите. Фестивалът се разпространява в цяла Европа. Счита се, че по това време завесата между Земята и астралния/духовния свят е много тънка. Това, което се прави в тази нощ, особено в полунощ [30 април - 1 май], има специално значение. Всички ритуали, магии, духовни комуникации и други свързани с тях дейности са много по-мощни през тази свещена нощ.

Справки:

¹ The Eight Sabbats of Witchcraft by Mike Nichols

² Пак там.

³ The Pagan Book of Days by Nigel Pennick

⁴The Eight Sabbats of Witchcraft by Mike Nichols

The Religion Of Babylonia and Assyria by Morris Jastrow, Jr., PH.D., 1898