Последователите на Абраксас: Гностиците

Последователите на Абраксас: Гностиците и Сатанинският им Произход

В зародиша на това, което наричаме "християнство", е имало многобройни секти, които съвременните академици решават да класифицира под общия знаменател "гностицизъм".

Разполагаме с малко или в много случаи никаква информация, относно вярванията на тези секти. Макар редица от текстовете да се доближават до Юдаизма, историята на много от тези секти е забулена в тайни. В резултат на това, голяма част от изследователите по темата отричат теорията за "общия произход" на тези групи.

Главният демон, следван от основните гностически секти, е Абраксас. В основата на така наречените "Гностически" вярвания са заложени духовни познания, базирани на Езическия Митраизъм.

"Също така, Абраксас е свързан с Митричните мистерии на персийската религия, която представлява главният съперник на Християнството през първите 400 години от съществуването му в Рим. Също като гностицизмът, митраизмът се отличава със сложна астрология и нумерология. Нумерологическите стойности на името, както на Митра, така и Абраксас е 365." - Енциклопедия на демоните и демонологията от Rosemary Ellen Guiley, раздел "Абрасакс".

Много от тези ранни Християнски култове не са приемали, нито "Христос" за исторически достоверен персонаж (а по-скоро като символизъм за Слънчевият Мит), нито нещата в Християнството са били приемани като исторически факти.

За тях "Християнството" е просто поредната Митология, въртяща се около Слънцето, обяснена с техните собствени изображения и символи.

Тъй като "Оригиналната" Християнска църква е еврейска по произход, тя не иска да остави нищо духовно или свързано с духовността. Именно така е взето решението този вид последователи на "религията" да бъдат заличени и всичко да бъде заменено с противни материалистични глупости за "Еврейският Спасител" идващ от "Израел". С тази цел, Християнската Ортодоксална Църква убива повечето от тях и унищожава текстовете им в началото на 2ри век.

В резултат на кланетата срещу Гностичните секти следващи Абрасакс, до нас достигат само късчета информация за тях, най-вече Християнските клевети по техен адрес. От малкото неща, които знаем не можем да сме сигурни дали има истина в тези твърдения.

Омразата на юдейските християни към "гностиците" била толкова голяма, че са ги наричали "дори по-лоши от езичниците". Важно е да отбележим, че този "Ириней", за когото става дума тук, е същият, когото Християните днес наричат "Свети Ириней" - голям гонител на всичко духовно и един от първите християнски мошеници, разрушител на мъдростта.

"Като говорител на Божията църква Ириней настоява, че тези, които той посочи за еретици, не са част от църквата. Всеки отрекъл неговата версия на християнската истина, е "лъжец, зъл съблазнител и лицемер", който "говори пред хората за духовниците в църквата, наричани католици". Ириней твърди, че копнее да ги "посвети в Божията църква", тъй като ги смята за отстъпници, по-лоши и от езичниците". стр. 106, [1]

"Тази кампания срещу неправедността включваше неволно признаване на силата на нейното убеждение; и все пак владиките надделяха. Преди покръстването на император Константин, през IV в. когато християнството бива официално прието за религия, християнските владики, които до сега са ставали жертва на властта, вече я командват. Притежаването на книги, определени за еретични, става престъпление. Всички такива книги биват изгаряни и унищожавани." стр. 106, [2]

Произходът на "идеите" на много от тези "еретически секти" всъщност е неоплатонически и не можем лесно да отхвърлим факта, че тези секти всъщност са следвали Демони - нещо, разбрано дори от "Избраниците" на църквата, като Ириней, който се е посветил на унищожението им. Именно поради това, ранната християнска църква награждава "Ириней" с титлата "Светец".

Още относно окултните секти: "Тези хора се занимават предимно с магия, използвайки идоли, заклинания, инвокации и всевъзможни странни изкуства. Използвайки определени имена, сякаш принадлежат на ангели, твърдейки, че някои от тях са част от първото небе, а други – от второто; те се стремят да определят имената, принципите, англите и сили на 365-те въображаеми небеса", из Adversus hæreses, I. xxiv. 5; срв. епир. Haer. 69 D; Philastr. Suer. 32

Обърнете внимание, че тези две "Секти", както на "Валентин" така и на "Базилид", които са от първите подложени на омраза и унищожение, независимо от опитите им да се представят за "Християни" за да избегнат гоненията, приемайки някои повърхностни Християнски вярвания за да прикрият окултните си практики. Съществували са стотици Гностични секти, много от които просто са изповядвали вражеската идеология или са следвали нещо средно между Християнството и Езичеството.

Техните текстове, по "непонятни" за общоприетата история причини, биват наричани "по-лоши от Езическите".

"Още по-забележителен паралел към по-късния Неоплатонизъм предлагат Християнските Гностици от Александрия, особено от Валентин и последователите на Базилид. Подобно на Неоплатониците, последователите на Базилид вярвали не в еманацията на Божественото, но в динамичното проявление на неговата дейност. Същото се отнася и за Валентин, който поставя неназовимо създание на върха на своята системата, разглеждайки материята не като отделен принцип, а като продукт на единния божествено такъв. Необходимо да се отбележи, че без всякакво съмнение, Базилид и Валентин се уповават на Зенон и Платон."

Бележката към горния текст споменава, че "Догмите на последователите на Базилид, както са предадени от Иполит, силно напомнят на откъси от Неоплатонически трудове."

За да можем да прозрем истинското изопачение и унищожение на историята си, трябва да се задълбочим в истината около Демона Абрасакс. Самият Абраксас, заедно с всички останали Езически Богове, които са помагали на и напътствали човечеството, бива нарочен за "Зъл Демон".

"Гностическо име на полубога, който управлява 365-ия (най-висш и последен) еон или сфера, извисяваща се към непознаваемия Бог. Християнските демонолози поставят Абраксас в редиците на ДЕМОНИТЕ. [...] Гностическият Абраксас създава материалния свят и също така притежава демонични качества. Той е същество с върховна мощ, в което светлината и тъмнината са едновременно обединени и надхвърлят пределите си. Православните християни гледат на Абраксас като на демон. От своя страна, Абраксас се превръща в любимо божество на еретичните секти през Средновековието." [4]

Тази страница е посветена на последователите на Абраксас, които са били преследвани и оклеветявани, умирайки в негово име, единствено поради желанието си да следват Божественото и да опитат от Демоничното познание. Никога няма да бъдете забравени!

Източници:

[1] "The Gnostic Gospels" от Elaine Pagels

[2] Пак там 1, стр. 21.

[3] Енциклопедия Британика, версия 1911., както е представена в WikiSource. Енциклопедията може да бъде намерена и онлайн в PDF формат - https://en.wikisource.org/wiki/1911_Encyclop%C3%A6dia_Britannica/Neoplatonism#cite_note-3

[4] The Encyclopedia Of Demons And Demonology от Rosemary Ellen Guiley, секцията за Абрасакс.

ОБРАТНО КЪМ СТРАНИЦАТА НА АБРАКСАС